Начало

На 2 май 2015 г. тишината на малкия град Плиска, някогашната първа столица на Българската държава, се огласява от прииждането на хиляди хора. Поводът е знаменателен – честването на 1150-годишнината от Покръстването на българите в православната християнска вяра. Старата Базилика – първият православен християнски храм в славянския свят – посреща висши духовни и светски личности от цялата славянска общност за Божествена света литургия послучай празника.

Голяма част от човешкото множество се събира и на поляната в противоположния край на градчето. Ориентират се по огромния 12 метров кръст, който се издига зад висок каменен зид. На него е окачен герб със стара българска розета, обрамчена от името на Плиска и завета на Аспарух “Тук ще бъде България!” На обикновена дървена порта с обикновени букви пише: Двор на кирилицата. В деня на празника портата се отваря, за да посрещне първите посетители на един уникален не само за България, но и за света културно- исторически комплекс.

Интересно е, че този дом на кирилските букви и тяхната история се създава не от държавна институция или организация, а от един арменец – Карен Алексaнян – установил се в България и научил много за историята ни. С лични средства той закупува около 8000 кв.м земя, наема строители, архитекти, български и чуждестранни художници и те започват да осъществяват идеите му. С много усилия и вдъхновение празната поляна в покрайнините на Плиска се превръща в едно необикновено място, приканващо съвременните хора от всички народности, използвали и използващи кирилската писменост, да се преклонят пред нейните основатели и пред творците, които са я увековечили.

Карен Алексанян споделя какво е предизвикало желанието му да построи Двор на кирилицата точно тук:

„Преди да взема решението си, четох доста. Знам, че въпросът за създаването на кирилицата е предизвиквал много спорове в славистиката. Аз се доверих на най-старите източници, защото те са писани в най-близкото време на създателите ѝ. Още по-убедителен е фактът, че авторите на тези източници са високообразовани византийци, които са били архиепископи на вече признатата българска църква – Теофилакт Охридски, един от най-значимите теолози на 11 век, и Димитър Хоматиан, живял в началото на 13 век. И двамата пишат жития за св. Климент Охридски, в които става дума, че именно той е „преустроил“ азбуката на светите учители Кирил и Методий.

Още докато придружава светите братя Кирил и Методий във Великоморавската им мисия (863-868), Климент се провява като проповедник и учител. Той вижда, че учениците му трудно усвояват сложните очертания на глаголицата и затова, когато по-късно се установява в Плиска, се заема да  измисли други букви. По-късно учените обясняват, че Климент използва като основа за някои от тях част от гръцката азбука, защото тя вече е била позната на българските духовници и се е изписвала по-лесно. Но книжовникът въвежда и нови букви, които отговарят на характерните звуци в българския език. Създава ги, като опростява някои от глаголическите (напр. „у“), а за други използва прабългарски руни. Руните са най-старата писменост на българските племена и са означавали цели думи. Климент ги преработва и им придава звуково значение – например руната, изобразяваща „щъркел“, е превърната в буква на звука „щ“. Оригиналното в „преустроената“ азбука е и това, че на всяка буква е дадено име – дума, която започва с буквата, и така, прочетени една след друга, буквите-думи създават текст, който казва колко е важно писменото слово за добрия живот, вярата и ученето на човека, за да устоява на трудностите. Своето преклонение пред първоучителя св. Кирил Климент е изразил, като е нарекъл „улеснената“ писменост „Кирилица“.

В “Пространното житие на св. Климент Охридски” от Теофилакт Охридски  се разказва и за това кога и къде са се случили събитията, довели до създаването на кирилицата. Разбираме, че след смъртта на св. Методий на 6 април 885 г. в Европа започнали мъченията над неговите и на св. Кирил ученици. По-младите от тях били отвлечени в робство, а по-възрастните – изгонени.

Климент, Наум и Ангеларий успели да стигнат до Белград, който по онова време бил българска гранична крепост. Там ги посрещнали с радост и ги изпратили с почести в Плиска при цар Борис, защото те “копнеели за България”, а царят “отдавна жадувал за такива учени мъже”. След пристигането им в столицата (около 886 г.) Борис настанил Климент и Наум в дома на боила Есхач, а Ангеларий – при другия си доверен боил Чеслав. Известно време царят пазел в тайна пребиваването в Плиска на приносителите на новата славянска писменост, “докато приготвим напълно това, което трябва да направим”. Но самият той бил обхванат от силно желание “всеки ден да разговаря с тях”. Теофилакт разказва, че влизането на учителите в домовете на най-достойните граждани се е смятало за освещаване, защото „където са тези тримата, … там присъства и Господ“.

Именно под въздействие на прочетеното в житието аз видях във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис и го поканили да му я покажат. Представих си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него – буквите, наредени като войници на църковно-славянщината. Срещу фигурата на Борис, в далечината пред западния зид, виждах голям кръст, а пред него като бели видения – образите на св. Кирил и св. Методий. Книгата в ръцете им беше изписана на глаголица, но погледите им благославяха новите кирилски букви.

Така се роди идеята за изграждането на Двор на кирилицата. За съжаление, не е известно къде точно са били домовете на боилите, в които са творили Кирило-Методиевите ученици. Може би Господ ме доведе и ми показа мястото, където са били създадени буквите. Няма как да разберем, остава само да се надяваме и да мечтаем, че е така.

В процеса на работата по изграждането на този музей на Кирилицата изследванията на съвременните учени – професорите Пламен Павлов, Илия Илиев, Иван Добрев, Божидар Димитров и други ми помогнаха да затвърдя убеждението си, че кирилската азбука наистина е поела своя път към света именно от Плиска.

Проф. Пламен Павлов говори за бързото разпространение на кирилицата сред другите славянски народи: „Най-ранният датиран кирилски надпис е от 921/922 г. от скална църква при с. Крепча, област Търговище./…/ Двете азбуки съжителстват в  средновековна България в продължение на около два века, като постепенно кирилицата измества глаголицата./…/ Благодарение на “българското културно излъчване” (израз на големия британски историк и философ Арнълд Тойнби) през Х-ХІ в. кирилицата бързо се налага като писмена норма и в другите православни страни. Държавните канцеларии на владетелите на Киевска Русия, Сърбия, Босна и др. страни, независимо че познават глаголицата, възприемат примера на българските царе и творят своите официални документи на кирилица.“ (https://www.fakel.bg/index.php?t=2466)

В едно свое интервю проф. Божидар Димитров заявява: „Знаем автора на азбуката, той е Климент и трябва да му отдаваме повече уважение. Знаем отлично и че цар Борис е вложил огромен финансов и технологичен ресурс, който може да се изчисли в днешни пари на няколко милиарда лева и къде се е правел. Той се е правел в специално изграден манастир, залепен до Голямата базилика в Плиска”. (http://focus-news.net/opinion/2016/05/24/38358/prof-bozhidar-dimitrov-azbukata-na-koyato-pishem-nyama-nishto-obshto-s-azbukata-na-kiril-i-metodiy-tya-e-delo-na-kliment-i-tsar-boris-i.html)

В началото никой не е предполагал, че създадената от българи за българи „кирилица“ ще получи толкова голямо разпространение не само в християнския свят, а и сред народи с различна вяра и култура. Именно тази приобщаваща сила на азбуката пожелах да покажа тук, където тя е била сътворена.“

Музеят “Двор на кирилицата” е организиран в две свързани едно с друго пространства:

Входната порта въвежда към Буквите – мястото, където са разположени внушителните скулптури (ръчно резбовани от камък) на кирилските букви пред погледите на три емблематични фигури – на светите братя Кирил и Методий и на св. Борис I – Михаил, царя покръстител на българския народ. Вляво от скулптурата му е изграден малък параклис, носещ неговото име. До параклиса се издига камък с кръст – традиционният арменски “хачкар”, “поставен за прослава на българския народ послучай 1150 години от покръстването” от сем. Алексанян.

През картинната галерия, разказваща с образи историята на покръстването и създаването на кирилицата, се прехожда към Крепостта – символ на защита и съхранение на българщината и писмеността. Това е автентична каменна сграда с кула и бойници, а двете огромни зали на първия и втория ѝ етаж са приютили най-значимото от историята на кирилицата и България.

Пред Крепостта е разположена уникална Алея на писателите, на която ще са представени творци от национални култури и религии, писали и пишещи на кирилица. Тя беше тържетвено открита на 1 ноември 2017 г. с бюст-паметника на българския и световния поет Пейо Яворов и постепенно се запълва. Своето достойно място на Алеята ще заемат  80 писатели от различни народности.

Специално място е отделено и на автори, които са създавали на кирилица и книги за деца. Върху единия от каменните зидове, ограждащи Алеята, на 27 юли 2017 г. бяха поставени 14 барелефа на творци от 10 националности, които ще се допълват във времето .

Дворът на кирилицата напомня за царственото място, където най-значимите исторически личности определят с кирилското слово духовния път на много националности и култури. Всеки посетител тук усеща духа на миналото, неговото величие и се изпълва с гордост, че, познавайки кирилските букви, той е  част от културното наследство, създадено на това свещено място. Дворът на кирилицата е мястото, където кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството.

 

Дворът на кирилицата изказва голяма благодарност на г-н Ашот Сергеевич Агабабян, депутат от Народното събрание на Р. Армения, за неоценимата и безкористна помощ по организацията на доставянето на буквите и хачкар-а от Армения в България.