СЪЗДАТЕЛЯТ

Карен Алексанян, арменски бизнесмен, живеещ в Шумен, разказва как е стигнал до идеята за създаване на  Двора на кирилицата:

Миналото винаги ме е привличало. Опознавайки го, разбирам по-добре света и хората, с които живея. Вкъщи имаше библиотека от 3000 книги, всички на кирилица. С времето все повече ме увличаше историята на буквите и исках да разбера как са се превърнали в писменост на толкова много хора по света. От 20 години съм в България, имам приятели от различни националности и ми е интересно как се пресичат културите ни, от какво се определят ценностите  ни…

Когато дойдох за първи път в Плиска, усетих някакво магическо въздействие. Представих си величието на тази древна християнска столица, в която са се случвали събития, оказали влияние върху живота в целия европейски свят. През IX век Базиликата е била най-големият храм в Европа – 99 м дълга, 30 и няколко широка, Плиска се е простирала на 23 кв.км – по това време Рим е заемал 14 кв. км., а Константинопол – 17.

Плиска е не само първата, но и най-дълго просъществувалата столица на България – 212 г (681 – 893). Преслав е държавен център само 78 г. (893 – 971), Търново – 206 (1187 – 1393), а София е избрана за столица през 1879. Стана ми някак тъжно, че осъщественото с размах начало на българската държава и култура се е свило до малкия град днес и за него се говори и се прави много по-малко, отколкото заслужава.

Но най-вълнуващото за мен беше, че тук е била създадена кирилицата – азбуката с най-мъченическа историческа съдба. Познавам четири азбуки, но никоя друга писменост не е била подлагана на такива гонения и страдания, а нейните застъпниците са проявявали несломим дух в отстояването ѝ. Арменската е много по-стара от славянската. Сътворена е през 405 г., но помощник на нашия създател на писмеността е бил действащият патриарх, не е имало трудности при налагането ѝ.

Осем български светци участват в създаването на кирилицта: Кирил и Методий, Климент, Наум, Ангеларий, Сава, Горазд (св. Седмочисленици) и цар Борис. Всъщност малко хора отдават дължимото на първия български цар за приемането и утвърждаването на кирилската азбука. Теофилакт Охридски го определя като човек с „много здрав ум и склонен към доброто“. И казва, че той разбира значението на азбуката като начин за приемане на „духовната храна“ от новопокръстения народ, извежда го от „скитското заблуждение“, за да познае „истинския и най-правия път“. Борис създава най-добрите условия за работа на Кирило-Методиевите ученици, устройва ги с къщи и всичко необходимо, за да не изпитват никаква физическа нужда, докато изпълняват святото си дело. И дори след замонашването си той не изпуска от очи ставащото в държавата. Когато християнството в нея е застрашено, той на два пъти сваля расото, за да го защити – първия път, за да отнеме престола от сина си Владимир Расате, който се опитва да върне страната към езичеството, и втория път – за да поведе българите към много важната им победа над маджарите. Така Борис опазва и християнството, и писмеността, която го разгласява.

Затова поисках да оживя мястото, откъдето са тръгнали кирилските букви към света, да призова паметта за тяхното величие. Защото мъченическият начин на създаването и утвърждаването им е исторически повод за гордост и непоколебимост на вярата за всички, ползващи кирилската азбука. За съжаление, в днешни дни това са ценности, които все повече избледняват.

Дворът на кирилицата се появи, за да се открои значимостта на Плиска не само за българската, а за културната история въобще. Защото кирилицата се е появила като писменост за славянските християнски народи, но днес и милиони мюсюлмани, будисти и др. религиозни общности също пишат на азбуката, създадена от българите.

Посвещавам този културен ансамбъл на паметта на майка ми заради всичко, на което ме е научила. В нейна памет дните на раждането и на покоя ѝ – 8 юни и 23 октомври – са с вход свободен.”