Инициаторът

Карен Алексанян, арменски бизнесмен, живеещ в Шумен:

„Когато дойдох за първи път в Плиска, усетих някакво магическо въздействие. Представих си величието на тази древна християнска столица, в която се случвали събития, оказали влияние върху живота в целия европейски свят. През IX век Базиликата е била най-големият храм в Европа – 99 м дълга, 30 и няколко широка, Плиска се е простирала на 23 кв.км – колкото сегашна София и почти колкото тогавашен Констатинопол.

Но най-вълнуващото е, че някъде тук е била създадена кирилицата – азбуката с най-мъченическа историческа съдба. Никоя друга писменост не е била подлагана на такива гонения и страдания, а нейните застъпниците са проявявали несломим дух в отстояването й.

Осем български светци участват в създаването на кирилицта: Кирил и Методий, Климент, Наум, Ангеларий, Сава, Горазд (св. Седмочисленици) и цар Борис. Всъщност малко хора отдават дължимото на първия български цар за приемането и утвърждаването на кирилската азбука.

Затова поисках да оживя мястото, откъдето са тръгнали кирилските букви към света, да призова паметта за тяхното величие. Защото мъченическият начин на създаването и утвърждаването им е исторически пример за родолюбие и непоколебимост на вярата. За съжаление, в днешни дни това са ценности, които все повече избледняват.

Дворът на кирилицата се появи, за да се открои значимостта на Плиска не само за българската, а за културната история въобще. Защото кирилицата се е появила като писменост за славянските християнски народи, но днес и татарите, чеченците, дагестанците, половината от казахстанците, които са мюсюлмани; някои будисти и др. също пишат на азбуката, създадена от българите св. св. Кирил и Методий.

Посвещавам този културен ансамбъл на паметта на майка ми, преподавател по славянология.