ИНИЦИАТОРЪТ

Карен Алексанян, арменски бизнесмен, живеещ в Шумен, разказва как е стигнал до идеята за създаване на  Двора на кирилицата:

„Аз имам руско образование. Когато бях 7-годишен и се учех да чета и пиша, моята учителка разказа в клас как двама българи са създали азбуката на славянските народи. По същото време майка ми беше студентка и ме водеше със себе си на лекции в университета. Тя беше невероятен човек и учител. Занимаваше се с литература, преподаваше пиано. Вкъщи имаше библиотека от 3000 книги, всички на кирилица. С времето все повече ме увличаше историята на буквите и исках да разбера как са се превърнали в писменост на толкова много хора по света.

Миналото винаги ме е привличало. Опознавайки го, разбирам по-добре света и хората, с които живея. Аз съм роден в Тбилиси, учил съм в Ереван, обиколил съм много държави, от 20 години съм в България. Имам приятели от различни националности и ми е интересно как се пресичат културите ни, от какво се определят ценностите  ни…

Когато дойдох за първи път в Плиска, усетих някакво магическо въздействие. Представих си величието на тази древна християнска столица, в която са се случвали събития, оказали влияние върху живота в целия европейски свят. През IX век Базиликата е била най-големият храм в Европа – 99 м дълга, 30 и няколко широка, Плиска се е простирала на 23 кв.км – колкото сегашна София и почти колкото тогавашен Констатинопол.

И най-вълнуващото е, че някъде тук е била създадена кирилицата – азбуката с най-мъченическа историческа съдба. Познавам четири азбуки, но никоя друга писменост не е била подлагана на такива гонения и страдания, а нейните застъпниците са проявявали несломим дух в отстояването ѝ. Арменската е много по-стара от славянската. Сътворена е през 405 г., но помощник на нашия създател на писмеността е бил действащият патриарх и цар, не е имало трудности при налагането ѝ.

Осем български светци участват в създаването на кирилицта: Кирил и Методий, Климент, Наум, Ангеларий, Сава, Горазд (св. Седмочисленици) и цар Борис. Всъщност малко хора отдават дължимото на първия български цар за приемането и утвърждаването на кирилската азбука.

Затова поисках да оживя мястото, откъдето са тръгнали кирилските букви към света, да призова паметта за тяхното величие. Защото мъченическият начин на създаването и утвърждаването им е исторически пример за родолюбие и непоколебимост на вярата. За съжаление, в днешни дни това са ценности, които все повече избледняват.

Дворът на кирилицата се появи, за да се открои значимостта на Плиска не само за българската, а за културната история въобще. Защото кирилицата се е появила като писменост за славянските християнски народи, но днес и татарите, чеченците, дагестанците, половината от казахстанците, които са мюсюлмани; някои будисти и др. също пишат на азбуката, създадена от българите св. св. Кирил и Методий.

Посвещавам този културен ансамбъл на паметта на майка ми заради всичко, на което ме е научила.“