Алея на писателите

“Алеята на писателите” ще бъде изградена от 80 бюстове на творци – чест и гордост за националните култури, използвали кирилската писменост като път към умовете и сърцата на читателите. Тя ще поведе и посетителите на Двора към необятния свят на литературното творчество, за да усетят душевността и да узнаят повече за историята на народите, писали и пишещи на кирилица. Под всеки постамент ще има шепа пръст от родната земя на писателя, а естетическото изпълнение на авторите на бюстовете ще покаже различните съвременни художествени школи на техните националности.

Пейо К. Яворов (01.01.1878 – 17.10.1914)

yavorov

На 1. 11. 2017 г. – Деня на народните будители – се постави началото на Алеята на писателите с откриването на бюста на един български и световно значим поет – Пейо Яворов. Поезията на бележития войвода в борбата за македоно-одринското освобождение има общочовешко значение, защото се вълнува от „вечните въпроси, които никой век не разреши“ и в същото време е един от най-знаените и обичани познавачи на българската душа. Неговите творби “Градушка”, “Заточеници”, “Арменци”, “Родина”, “Две хубави очи” и много други изграждат културния облик на България в световната литературна класика.

Бюстът на Яворов е дело на пловдивския художник Аршак Тжикян. Паметникът беше открит от уредника на дома-музей в родното място на поета, гр.Чирпан, писателят Тодор Иванов. Той положи в основите на бюста земя и букет есенни хризантеми от двора на Яворовата къща. На паметната табела, указваща името на поета, са изписани думите на  генерал Гарегин Нъждех, командир на арменска доброволческа рота в Македоно-одринското опълчение и национален герой на Армения: “На онзи, който пи и от чашата на арменското страдание”.

 

Иван Вазов (09.07.1850 – 22.09.1921)

vazov

На 25 ноември 2017 г., именния ден на св. Климент Охридски, Алеята на писателите получава своето продължение с Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Патриарх означава баща, духовен водач на общността. Живял от двете страни на границата между робството и свободата, Вазов създава половинвековно творчество, посветено на България и българското в трудния им преход от подчиненост към самостоятелност. Авторът на “Аз съм българче”, “Родната реч”, “Паисий”, “Левски”, на първия роман в литературата ни – “Под игото”, признат за най-любима книга на българите в анкетата “Голямото четене”, създава и произведения, изразяващи отношението му към европейската култура (цикъла сонети “Италия”). Развълнуван от разказа на една жена за освобождението на Охрид от българската армия по време на Сръбско-българската война точно на 25 ноември, народният поет пише стихотворение с възхвала към св. Климент, когото охридци са наричали “златния” и са смятали, че именно той е довел техните спасители.

Бюстът на Вазов е дело на художника Борис Борисов, създател и на восъчните фигури в двете зали на Крепост “Кирилица”. При откриването му беше положена пръст от родната къща на писателя в Сопот.

 

Христо Ботев (06.01.1848 – 01.06.1876)

Ако за българите Васил Левски е идеологът на”чистата и свята република” в освободителните движения през 19 в., то Христо Ботев е революционерът, случил с живота си и изрекъл с поезията си борбата за нея. Роден в деня на Христовото раждане и приел името на християнския Спасител, Ботев понася и кръста му да живее и да умре „за правда и за свобода“. Той знае, че „пътят е страшен, но славен: аз може млад да загина“, но е убеден и че

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
(„Хаджи Димитър“)

*Бюстът е в процес на изработване.