АРМЕНСКИ

Леонид Гурунц – арм. Լեոնիդ Հուրունց

7.01. 1913 – 21.11.1982

Като интелектуалец, притежаващ божествената искра на „поет на прозата“, и като аристократ по душа той никога не е вдигал ръкавица, хвърлена от плебейска и войнствена посредственостс тези думи арменският писател Зорий Балаян определя деликатния, но безкомпромисен човешки и творчески характер на своя събрат по съдба и перо – Леонид Гурунц. Писателят се ражда в обикновено работническо семейство в селцето Нор Шен от Нагорно-Карабахската област. Учи в Баку и започва да публикува още 18-годишен. Първата му значима творба – „Карабахска поема“ излиза в Москва, а справедливият разказ за трудния живот на хората в този далечен „съветски“ край предизвиква недоволството на властите в него. Авторът споделя, че като арменец е попаднал в „черния списък“ на азърбайджанските ръководители и незнайно как е избегнал изселването. Обикновено представителите на властта използвали интелигентни арменци, които да провалят своите сънародници. Гурунц обаче отказва: „От мен не излезе предател /…/ три дни по-късно излетях от длъжността си“. Това отношение към твореца предизвиква преместването му след края на Отечествената война, в която той участва, в Ереван (1949).

Въпреки напреженията между Гурунц и управниците в родния му край, в Москва продължават да излизат книгите му, посветени на любимите земи: “Камни моего очага” („Камъните на моето огнище“, разкази, 1959), „Карабах, край родной: карабахские тетради“ (1966), романът „Горы высокие“ („Високи планини“, 1963), “Карабахские перекрестки” („Карабахски кръстопътища“, 1981), сборник с притчи за деца и възрастни „Ясаман – обидчивое дерево“ (1971) и др. В Ереван също излизат на арменски книги, събиращи житейския опит на писателя: „Облаците на младостта ми“ (1977), „Приказките на стария дъб“, (1980), както и събраните му съчинения.

След смъртта на Леонид Гурунц приятелят му Зорий Балаян издава записките от неговия дневник: „Насаме със себе си или как да стигна с вика си до вас, потомци!“. В тях Гурунц пророкува, че ще настане време, когато „властта на словото ще бъде по-силна от властта на парите“. И като припомня приказката за свирката, която години след смъртта на Александър Македонски издала тайната, че пълководецът имал рога, писателят споделя: „На тази приказна свирка се надявам и аз. И на овчаря, който ще извлече от тези записки вика на моята душа. И ще доведе до потомците моя скръбен глас“.

*Автор на бюст-паметника на Леонид Гурунц е неговият земляк, роденият през 1948 г. в с. Шош, Нагорни Карабах, арменски художник Юрий Ованесян. Професионалното си образование той получава в Ереванския институт за изящни изкуства (завършил през 1974 г.), като учи в ателиетата на известните скулптор-педагози Тереза ​​Мирзоян и Сурен Назарян. Съхранявайки художествените традиции на Арменската скулптурна школа и нейните учители, авторът е създал забележителни по мисъл и изпълнение творби. Основна тема в тях е родината, красивата ѝ природа и нейните славни деца. Един от героите на Армения, увековечени от Ю. Ованесян, е Телман Арутюнян, който за първи път развява арменския флаг в Арцах през 1988 г. (2012, мрамор). Други произведения на скулптора са образите на поета Комитас Акобян, командир на самоотбраната в село Керт; на писателя Зорий Балаян; на ген.  Акрадий Тер-Тадевосян; Дева Мария с арменски черти (2000, мрамор); През 2007 г. Ованесян издига паметника „Завоеванието“ в памет на жертвите от с. Ашан. Две години по-рано участва в симпозиума, посветен на 1600-годишнината от създаването на арменската азбука. В рамките на събитието скулпторът създава от арменския камък туф монументалната творба „Маштоц“, изобразяваща древна пещерна църква, издигаща се над замислената фигура на първия арменски учител.