БУРЯТСКИ

Намжил Нимбуев

11 юни 1948 – 5 октомври 1971

“Моят татко е красив, защото има очила. Моята мама е красива, защото има обеци” – това поетично признание в любов към най-скъпите си хора написва малкият Намжил, когато е само на 5 г. Роден в задружното семейство на големия бурятски поет Шираб Нимбуев, неговият наследник отрано проявява таланта на умеещия да рисува и изразява света в думи. Сънародниците му казват, че той пише стихове “както птицата, която не може да не лети…както ручея, който не може да не ромоли…както вятърът, който не може да не шуми”. В 7 клас печели златен медал в състезание за млади поети в лагера “Артек” със стихотвотението си “Долу ръцете от Африка” (“Руки прочь от Африки”). По време на следването си в Литературния институт “Максим Горки” в Москва създава множество стихотворения, пише текстове за песни, разкази, едноактната пиеса “Цъфти песекинята” (“Цветет черемуха”), съавтор е на юношестката повест “Момчета с лъкове”, заедно с баща си написват пиесата “Анонимният син”. На бурятски излиза драмата му “Прелетните птици се завръщат”. Намжил превежда от монголски, от английски и макар че много малко от творбите му са написани на родния му език, той смята, че поетът винаги изразява душата на своя народ. Неговата статия “Защо не е свободен свободният стих” е един изпреварващ поглед във време, когато не само в родината му свободната поетична форма още не се възприема като истинско творчество. Умира внезапно само на 23 г. в своето село на празника на Учителя. И остава в паметта на народа си като учител по красота, човечност и родолюбие.

*Паметникът на Намжил Нимбуев е дело на бурятския скулптор, възпитаник на Санкт-Петербургската Висша художествено-промишлена академия “В. Мухина” и член на Съюза на руските художници – Баир Сундупов. През 2002 г., след бурните промени в родината му, Сундупов се завръща в столицата на Бурятия Улан Уде, за да продължи традициите на своя народ, прилагайки наученото при великите майстори на изобразителното изкуство. В творчеството му се съчетават будисткото спокойствие, митологията на Централна Азия с динамиката на авангардизма. Основни персонажи в скулптурните му композиции са конят и конникът, олицетворяващи живота в степта, както и други от божествата на древната азиатска култура.  Заглавията на творбите му “Алегория”, “Страст”, “Преображението на Ямарджи”, “Байкалски легенди” подсказват широтата на авторовите послания. През 2004 г. неговата работа “Циркачка” е изложена в най-големия в света скулптурен парк в Китай и става част от неговия престижен каталог.

http://soyol.ru/personas/painters-and-sculptors/278/

https://www.kp.by/photo/1282/16504/