ДАГЕСТАНСКИ

 

Аварец:

Расул Гамзатов – ХIамзатов Расул ХIамзатил вас

8 септември 1923 – 3 ноември 2003

Ще дойде ден, със жеравното ято ще полетя в мъглива пелена и с птичи глас ще викам към земята на живите любими имена. Авторът на една от най-популярните песни в Русия – “Жерави“, е роден в семейството на народния аварски поет Гамзат Цадаса̀ в Хунзаския район на Дагестан. Първите публикации на Расул са още когато е 9-годишен, на 16 завършва Аварското педагогическо училище и на 17 вече е учител. След 1941 е помощник-режисьор, журналист, през 1950 завършва Литературния институт “А. М. Горки” в Москва. Общественик, политик, посланик на литературата в африканските и азиатските страни, но най-вече – големият поет на Дагестан. Расул Гамзатов създава на своя език произведения, които са преведени на почти всички световни езици, той пък превежда на аварски Пушкин, Лермонтов, Есенин и Маяковски, много от стихотворенията му звучат като песни, композирани от Ян Френкел, Раймонд Паулс и др.

Най-личното откровение на Расул Гамзатов е книгата му “Моят Дагестан” – разказ за живота и хората на този народ, за невероятния език, на който пее душата му. Затова е удостоен със званието “народен поет на Дагестан“. За своето творчество Гамзатов е награждаван многократно в Русия и по света. Носител е на ордени и отличия, сред които – Орден на светия апостол Андрей Първозванни (за приноса му в развитието на родната литература и обществената му деятелност), Орден на Дружбата на народите, международната награда “Най-добрият поет на ХХ век”. Съдбата го води и в България. Той се влюбва в Родопите, които приличали на неговите родни планини. Избран е за почетен гражданин на Смолян, удостоен е с орден “Кирил и Методий”, лауреат е на международната награда “Христо Ботев”, за която говори с голямо вълнение. Обичта си към българските земи и хора Расул Гамзатов изказва в поезия. Едно от посвещенията му е “Пример за величие“:

България е малка по земя,
но със добри сърца е пълна цялата;
посрещнат с толкова любов, нима
не би желал да отмениш раздялата?

В която къща и да вляза там,
макар съвсем различни да са стаите,
навред приятели ще срещна, знам,
и аз почитам свято обичаите.

Да бърза гостът за дома, не е добре –
кавказец като мен това ще разбере.

На гости съм, а сякаш у дома,
не знам възторга ми ще разберете ли…
България е малка по земя,
но необятна е по добродетели.

След толкова години помни тя
войниците, за нея в бой загинали;
със почит имената им чета
по паметниците за битки минали.

И мисълта възвръща се сама
към Шипка, скътана в Балкана, стария…
България е малка по земя,
но няма да забравя аз България.

Защото тая малка уж страна
дори за миг не трепна пред угрозите…
За мен е близка Стара планина
и тая чудна долина на розите!

Харесвам Янтра, дълго слушах как
Марица праща ми напеви ласкави,
от Дунав до предела южен чак
сърдечност задушевна тука чака ви.

Със чар на млада, хубава мома,
препятствията минала с отличие,
макар и да е малка по земя,
България е пример за величие.

(превод Пенчо Симов)

 

*Автор на бюст-паметника на Расул Гамзатов е народният художник на Дагестан и Русия – Гейбат Гейбатов (Гимбат Гимбатов). Той е създател на над 80 монументални произведения в столицата Махачкале и други градове и селища на републиката. За участията си в международни, руски и републикански изложби е удостоен с множество медали, дипломи, почетни грамоти. Носител е на Републиканската наградата на името на народния аварски поет Гамзат Цадаса̀ и на Халим-бек Мусаясула, на Държавната награда на република Дагестан, на почетните звания “Народен художник на ДАССР”, “Народен художник на Руската федерация” и др. В музейната му колекция се пазят портретите на Расул Гамзатов, Тагир Хрюгски, на скулптора Х. Б. Аскар-Саръджи, също и произведения на малката пластика. Повече за него:

http://mahachkala.bezformata.ru/listnews/rossii-skulptor-gejbat-gejbatov/54937844/

Даргинец:

Ахмедха́н Абу-Бака́рГlяхlмадхан Абу-Бакар

12 декември 1931 – 23 октомври 1991

Ахмедхан Абу-Бакар е писател, публицист, сценарист на филми и първият даргински драматург. Завършва Литературния институт “А. М. Горки” и курсове за сценаристи в Москва. За шейсетгодишния си жизнен път създава разнообразно литературно и филмово творчество. Първите му публикации са на страниците на в. “Колхозно знаме” (1949) и даргинското издание на алманаха “Дружба”. През 1954 излиза първата му книга със стихове на роден език – “Зарево”. Най-известната му повест “Даргинските момичета” е преведена на руски, френски, английски, испански и полски език. Драмата му “Хора в бурки” представя проблеми от нелекия живот на неговия народ. За децата Абу-Бакар написва книгата с разкази “Дядо Хабибула от Долината на градините” и пиесата “Нур-Един – златните ръце”. Първият от 12-те филма по негови сценарии е “Облаците напускат небето”, а последният, чието излизане на екран писателят не дочаква, е “Тайната на ръкописния Коран”. За приноса му в развитието и популяризирането на даргинския език и литература Ахмедхан Абу-Бакар е признат за “Народен писател на Дагестан”.

*Автор на паметника е един от учениците на Гейбат Гейбатов – Заслужилия художник на Дагестан Шамиль Канайгаджиев, който е и преподавател в художествено-графичния факултет на Дагестанския университет. Канайгаджиев е един от скулпторите, създали монументалния паметник на Расул Гамзатов в Москва по повод 90-годишнината от рождението на поета (2013). В столицата на Дагестан, Махачкале, също могат да се видят произведения на талантливия творец – бронзовите фигури на рибите в големия градски фонтан, статуите на Л. Н. Толстой и героя от повестта му “Хаджи Мурат”, мемориалът на народния поэт на Дагестан – Юсуп Хаппалаев.

https://www.instagram.com/kanaigadjiew_shamil_m/

 

Лезгинец:

Шах-Емир Мурадов – Шах-Эмир Мурадов

5 май 1913 – 1996

“Великият оптимист” – така дагестанците наричат лезгинския поет, роден в аула Куруш – най-високо разположеното селище в Европа, заобиколено от величествени планини. Чистотата и красотата на родната природа зареждат живота и творчеството на Шах-Емир Мурадов с много любов и вяра в човешкото добро. Започнал професионалния си път  като учител по математика, той се превръща в един от най-нежните лирици не само в дагестанската литература. Стиховете му са толкова мелодични, че много от тях се превръщат в песни. Още заглавията на книгите му подсказват оптимистичния дух, които излъчват произведенията му – “Щастливият Дагестан”, “Бели гълъби”, “Слава на човечността”, “Колко е синьо небето”, “Слънце“… Неговата романтична поема “Легенда за любовта” е отправена към всички млади хора, които встъпват в живота с надежда да преживеят това велико чувство, а стиховете, посветени на майка му, вълнуват с нежността и преклонението пред най-святото за всеки човек. Мурадов превежда на лезгински и много поети от различните народности в Русия.

*Създател на бюст-паметника на Шах-Емир Мурадов е професорът, завеждащ катедрата по изкуства в института “Смолни” (Санкт-Петербург), член-кореспондентът на Руската художествена академия (РАХ), Заслужилият художник на Русия и Дагестан – лезгинският скулптор Шариф Шахмарданов. Той е автор на над 20 монументални произведения, след които – 12-метровия паметник на конника в столицата на Дагестан, символизиращ “Защитата на Отечеството” от всички во́йни-герои; живописното пано в аулата на Дагестанския университет “В света на науката”, мозаечното платно на централния прощад в г. Дербент, металната скулпторна композиция “Дагестан – БАМ” на станцията Кунерма (Байкало-Амурската магистрала). Участвал е в множество национални и международни изложби, а творчеството му е отличено с най-високи държавни награди и признания.

http://eanw.info/enzilkopedia/shahmardanove-sharif.html

 

Лакец:

Ефенди Капиев – Эффенди Мансурович Капиев

13 март 1909 – 27 януари 1944

Ефенди Капиев живее само 35 години, но успява да остави значима следа в прозата, поезията, публицистиката, фолклористиката, литературната критика на дагестанската и руската култура. Лакец по произход, роден в семейството на гравьор и ювелир, Ефенди прекарва детството си в Ставропол, където учи руски и се запознава с творчеството на Пушкин и Колцов. През 1919 г. семейството се завръща в Дагестан, а синът им постъпва в педагогическото училище-интернат на  Буйнакск, където научава и кумикски. По-късно бъдещият творец пише и на трите езика, а това му дава възможност и да ги превежда един на друг. Младият мъж си поставя за цел да запази и покаже на света народното богатство на своите земи – той обикаля Дагестан, събира и записва устното творчество на предците си, което превежда на руски и издава в няколко сборника и антологии. От 1934 до 1937 г. Капиев е помощник на големия лезгински поет Сюлейман Сталски, от когото научава много. През 1940 г. в Москва излиза поетичната му книга “Резба по камъка“, създадена по мотиви от устното творчество на планинците. Заради проблеми със здравето Капиев не участва пряко в Отечествената война, но работи като военен кореспондент, от което се раждат неговите “Очерци от фронта“. След ранната му кончина през 1956 г. всичките му записки са обединени в едно издание – “Тетрадки” (“Записные книжки”).

 

*Бюст-паметникът на Ефенди Капиев е дело на родения в Лакска област на Дагестан, но живеещ в Узбекистан скулптор Магомед-Али Алиев. Богатата му творческа биография започва като наставник на млади художници и продължава с изработване на паметници на най-значимите исторически личности от родината му и Узбекистан. В столицата на Дагестан се издигат неговите паметници на Расул Гамзатов, Гасан-Гусейн Камалов, Абдурахман Даниялов и др. Много узбекистански градове, учреждения, войнски части са украсени с изработените от Алиев скулптури  на Амир Темур, Алишер Навои, Ибн Сино (Авицена), Сабир Рахимов и др. През 2004 г. в планинското селище на Дагестан – Кумух, е поставен неговият паметник на лакската героиня Парту Патима, повела своя народ срещу жестокия завоевател Тамерлан (1396). За приноса му към изкуството и културата на двата народа Мохамед-Али Алиев е удостоен със званието “Заслужил художник на Република Дагестан”, носител е на “Сребърен медал на Художествената академия на Узбекистан”, на “Медал Расул Гамзатов” и на още много отличия и награди.

http://www.magomed-al.narod.ru/