СРЪБСКИ

Вук Караджич – Вук Стефановић Караџић

26 октомври 1787 – 26 януари 1864

Всяка година през първата седмица на ноември в училищата и детските градини на Сърбия се чества седмицата на Вук Караджич – децата пеят, рисуват, рецитират, изучават делото му, четат приказките, които е събирал за тях. Така от най-ранна възраст сърбите разбират значението, което има великият радетел на езика и културата им. Родителите дали на сина си името Вук (Вълк), защото предишните им деца умирали и така искали да защитят малкото момче от лоши сили и болести.  Магията е подействала и Вук Караджич става най-значимата личност на 19 век, определила развитието на сръбската духовност. Той се ограмотява сам, по-късно учи във Виена, защитава докторат и посвещава голяма част от живота си на изследването и разпространяването на сръбския фолклор – издава 6000 страници с произведения на народното творчество. Занимава се и с литературна критика, като дава насоки за развитието на художествената литература. Но най-голям е приносът му за утвърждаване на разбираемия говорим език като книжовен с въвеждането на така наречената “вуковица” или сръбска кирилица. Караджич оказва влияние и на Българското възраждане – той пръв публикува цикъл с български народни песни и показва на света граматическите особености на българския език с изследването си “Додатък към Санкпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия с особен поглед към българския език” (1822).

 

* Автор на бюст-паметника на Вук Караджич е сръбската скулпторка Убавка Тончев, която е завършила НХА в София и вече 40 г. живее и твори в семейната къща в Долни Дъбник заедно със съпруга си – Константин Симеонов Костика. Нейни творби са изложени във всички големи български галерии, ценители от Италия, Гърция, Белгия, Сърбия, Германия, Норвегия също притежават произведения, създадени от Убавка. Участва с много колективни и самостоятелни изложби на международни културни форуми.

 http://bg.gallery-city.com/ubavka-tonchev/

 

Бранислав Нушич – Бранислав Нушић

8 октомври 1864 – 19 януари 1938

“Първото си стихотворение написах още много млад, когато повтарях първи клас” – признава разказвачът от “Автобиография” на Бранислав Нушич. Завладяващото чувство за хумор е най-отличителното качество в творчеството на големия сръбски комедиограф. Роден като Алкивиад ал Нуша във влашко семейство в Битоля, на 18 години писателят приема своя сръбски псевдоним и остава с него в историята на литературата като майстор изобличител на социалните недостатъци със силата на смеха. Комедиите “Народен представител”, “Госпожа министершата” и др. разкриват манипулациите, с които се стремят към властта тези, които не я заслужават. Но Нушич пише и за страданията, които причиняват политическите амбиции. Като участник във военните събития през 1885 г. той пише творбите „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война” и „Два раба”, в които споделя болките си от изправянето един срещу друг на двата славянски народа. След войната работи като дипломат в Македония и Косово, признат е за основател на модерната сръбска реторика. Отдал голяма част от живота си на театъра, Нушич е избран и за академик от Сръбската академия на науките (1933).

 

* Бюст-паметникът на Бранислав Нушич е изпълнение на младата сръбска скулпторка Катарина Трипкович. Тя е автор на паметника на Последния народен герой на Югославия – Милан Тепич, открит през септември 2017 г. в Белград, както и на мемориала на Милица Ракич – символ на децата жертви на войната 1999 г., в парка Ташмайдан. В края на януари 2018 г. в седалището на ООН в Ню Йорк е открита изложбата на Катарина “Ясеновац – право на незабрава”.

http://rtv.rs/sr_ci/zivot/kultura/vajarka-katarina-tripkovic-krajem-meseca-na-izlozbi-u-un_885424.html

 

Иво Андрич – Иво Андрић

10 октомври 1892 – 13 март 1975

“Животът ни връща само това, което даваме на другите.” – това е мъдростта, която ни завещава първият Нобелов лауреат за литература (1961) от общността на южните славяни, пишещи на кирилица. Иво Андрич дарява цялата награда на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина, подпомага с лични средства и много други хуманитарни мисии. Животът на големия сръбски и световен писател е дълъг и богат на творчески и обществени събития. Започва да пише поезия още като гимназист (1911), участва в движението “Млада Босна” и се бори за освобождаването на южните славяни от зависимостта на Австро-Унгарската империя. По време на Първата световна война е политически затворник, а след нея започва дипломатическата му кариера във Ватикана,  Букурещ, Марсилия, Мадрид, Женева и Берлин. Защитава дисертация на историческа тема (1924), по-късно става член на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Творчеството на Андрич е събрано в 10 тома, като най-известните и превеждани негови творби са “Мостът на Дрина”, “Травнишка хроника”, “Госпожицата”. Нобеловата награда му е присъдена за книгата “За епическата сила”, с която е “оформил мотивите и съдбите от историята на своята страна“. Писателят е наричан създател на митове и мъдър хроникьор на балканския “караказан”. В негова чест Емир Костурица изгражда във Вишеград квартал, който нарича Андричград – в него се намира и Институтът “Иво Андрич”.

 

* Паметникът на Иво Андрич е дело на съвременния сръбски скулптор Зоран Кузманович – Кузма. Творчество му е отличавано в много изложби и биеналета на приложните изкуства. Негови скулптури са част от оформлението пред Народното събрание в Белград, в сградата на Окръжния съд в родния му град Смедерево, а в Историческия музей в сръбската столица е изложен “Човекът в края на второто хилядолетие”.

http://www.zorankuzman.com/