Буквите

Първото, което се разкрива пред погледа на прекрачилия входа на Двора на кирилицата, са високите над 2 м букви от кирилската азбука. Те са изработени от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор на Армения Рубен Налбандян. Транспортирани са до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица ПЛИСКА. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред. Защото всяка има своето послание с изображенията и орнаментиката си.

Респектът пред делото на царя покръстител и обединител на българите изразява параклисът „Св. Борис I Покръстител“. Пределно семпъл и в същото време – внушителен с каменните си стени, резбования олтар и иконата на царя светец. Аскетичната атмосфера в параклиса спомня тайното покръстване на Борис и внушава единяването на управника и духовника, непримиримия борец за християнизация на българите и смирения монах, търсещ душевно успоконие след трудните години на царуването си.

Параклисът е осветен на 25.04.2015 г. от Варненско-Преславския митрополит Йоан. По волята на създателите, всяка свещ, запалена в параклиса на светеца, е лепта за поддържане на църквата в Плиска.

Хачкар-ът вдясно от портата на параклиса е най-простият, но и най-величественият символ на най-старата християнска държава – Армения. От началото на своето създаване до днес земята ѝ е осеяна с над 100 000 подобни паметници. Минавал някой майстор по пътя си, виждал каменен блок и започвал да дяла на него кръст. После си тръгвал и оставял християнския знак да се знае, че тази земя е свещена. Затова всички хачкари са различни и неповторими. Като поставения в Двора, на който е написано на арменски: „Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ послучай 1150 години от Покръстването“.

Скулптурите на цар Борис и на св. св. Кирил и Методий са изработени от известния майстор на монументалната пластика Бехчет Данаджъ. Между двете пространства на Двора е галерията с постоянна експозиция, проследяваща историята на Покрстването, приемането на кирилицата в България и признаването на църковните славянски книги от християнския свят. Срещу нея е конферентната зала и магазинът за сувенири.