Създаване на азбуката

porta_kym_syzdatelite

Влизайки в залата на първия етаж на Крепостта, посетителят прекрачва границите на времето и се оказва в средновековната атмосфера на буквосътворението. На 300 квадрата оживява историята на писмеността. Восъчните скулптури, изработени от групата на търновския художник Борис Борисов предават магията на приказката за величието на българското слово и неговите благословители.

Пред източната стена, върху каменен подиум, е разположена композиция с учениците на славянските първоучители.

rsz_img_8832

Все едно сме попаднали в двора на боила Есхач, където Климент (840 – 916), Наум (830 – 910) и Ангеларий ( – ок. 866) работят върху създаването на кирилицата. Наум е приседнал и пише с перото си, зад него Климент като че ли обяснява нещо на останалите, а най-възрастният – Ангеларий – е изправен срещу тях с величествената си осанка, вгледан в един от ръкописите с новосъздадените кирилски букви.

На южната и западната стена, на дърворезбовани пана, се четат буквите на двете азбуки –глаголицата и кирилицата. Уникалната им изработка е на на майстора, възпитаник на Тревненската художествена школа – уста Дарин Божков. Красотата на създадената от св. св. Кирил и Методий писменост е предадена с нареждането на глаголическите букви като плетеница, като в същото време се предава и значението на всяка от тях на кирилица.

rsz_img_8933-2_1

Така тази необикновена релефна "картина" има и образователен ефект върху всеки, който я наблюдава. С изящните образи на кирилските букви на каменния зид пък са изписани думите „Бог“,“Вяра“,“Дух“,“Климент“:

rsz_bog

Топлината на дървото в съчетание с твърдостта на камъка излъчва здравината и дълголетието на духовността, завещана от първите славянски азбуки. Едно от паната показва и трите букви, добавени в кирилското писмо заради по-различното звучене на руския език:

rsz_ruski_bukvi

Постепенно залата ще бъде населена и с другите значими фигури на старобългарската книжнина. Пред глаголическите букви ще се изправят св. Константин-Кирил Философ и св. Методий, своето място ще имат Константин Преславски и хилендарският йеромонах Паисий, разказал първата История славянобългарска, за да се знае, „че и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книги да четат“ .[1].


[1] Ив. Вазов. „Паисий“

Така залата „Създаване на азбуката“ ще означи съществуването на славянската писменост от момента на нейното създаване до превръщането ѝ от Паисий в завет към днешните поколения: „Българино, знай своя род и език!„.

Миналост и съвремие тук не се отричат, а се оглеждат едно в друго – всички восъчни скулптури са в естествена големина, с автентично облекло и посетителите са като гости в техния старинен свят. Но той може за броени минути да се превърне и в модерно място за срещи, конференции, презентации с над 500 места, оборудвано с мултимедия и перфектно озвучаване.