Казахстан

До началото на ХХ в. в Казахстан се използва арабската азбука. След създаването на Съветския съюз кирилската писменост се използва като национален обединител на различните етнически общности в него. Казахският е от групата на тюркските езици и се налага да се направят някои промени и допълнения в кирилската азбука, за да може да се изписва с нея по-различното му звучене. И макар че казахските творци от предходните епохи не са писали на кирилица, тяхното литературно наследство е съхранено благодарение на по-късните им издания с кирилската писменост, както и чрез преводите им на руски.

Чокан Валиханов – Шоқан Шыңғысұлы Уәлихан 

(11.1835 – 10.04.1865)

chokan

Чокан е прозвището, което правнукът на знаменития Абилай хан – Мухаммед-Канафия –получава като дете от майка си и то остава негово име. Чокан означава „чепато парче дърво“, „удар с юмрук“ и малкото момче е точно такова – с труден характер, буйно, любознателно, със силно чувство за справедливост. Като син на старшия султан на Аман-Карагайския окръг в Омската област Чокан получава много добро образование, знае арабски и персийски, среща се с поети, певци и художници, които го заразяват с любовта си към народното творчеството и различните изкуства (рисува, занимава се с музика). И много чете. Докато учи в Омския кадетски корпус, в библиотеката на учителя си по история – Гонсевски, Чокан научава френски, немски, руски и се запознава с трудовете на много световни учени.

Жаждата да опознае повече от света ражда и мечтата да пътешества. По-късно, като офицер в Руската имперска армия, той обикаля киргизките земи, събира легендите им и прави първия писмен запис на историята за великия богатир Манас (епосът Манас). Научните, етнографските, художествените му съчинения се събират в 5 внушителни тома. Дългите пътувания и интензивната работа влошават здравето на младия човек. Когато умира, големият руски учен Веселовски казва: „За своите непълни 30 години той направи повече, отколкото други за цял живот“.

*Автор на барелефа – Валери Желязков