Превод на български на статия от авторитетното международно издание EurAsia Daily
БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ: АВТОРЪТ НА ЕДИНСТВЕНИЯ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ КОМПЛЕКС НА КИРИЛСКИТЕ БУКВИ СЕ БОРИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КИРИЛИЦАТА.
Вече достатъчно дълго време се наблюдава страшната борба на Запада за превземане на културните кодове на страните. Много западни фондации и организации водят нескрита пропаганда срещу кирилската азбука и са радостни, когато поредната страна обявява, че започва използването на латиницата, което в крайна сметка означава приемане на западните ценности. И опасността тук е не, че подобни преходи преминават на фона на цветни революции или други сътресения, а в това, че се превръщат в системна държавна политика. Последният и най-пресен пример е Казахстан. През април президентът на страната Нурсултан Назарбаев заявил, че на казахски ще се пише с латински букви.
В Североизточна България град Плиска била столица на държавата от 681 до 893 година. Там по времето на царуването на Борис I християнството е прието за официална държавна религия, а през 886 година е създадена Плисковската книжовна школа.
През IX-X век тя се явява най-важният литературен и културен център на Първото българско царство и всички славянски народи, именно в първопрестолна Плиска за първи път в средновековния свят започва използването на Кирилицата, като официална азбука и от първата българска столица започва нейното разпространение по целия кирилски свят, който в наши дни включва над 200 националности. Благодарение на присъединяването на България към ЕС през 2007 година Кирилицата е приета за една от трите официални азбуки на Евросъюза.
До неотдавна Плиска не е била туристически град, но днес вече има всички шансове да се превърне в такъв, особено на фона на глобалната политика. През 2015 година гражданинът на Армения Карен Алексанян, дълги години живеещ и работещ в България, се вдъхновил от каменния мемориал на Месропската азбука в Армения. Той решава да съгради подобен комплекс посветен на Кирилицата, да го подари на българския народ и целия кирилски свят, в чест на 1150 години от приемането на християнството в България за официална религия. В разговорът за EADaily, Алексанян отбеляза, че колкото повече Западът се опитва да погребе Кирилицата, толкова повече сили и енергия влага той в "Двора на Кирилицата", съзнавайки, че на фона на непрекъснатата експанзивна пропаганда на латинския свят и култура над славянската, комплексът съграден от него се явява важна крачка по пътя на популяризация и завръщане към изтока на западни народности, които използват Кирилица. "Много народи вече се отказаха от Кирилицата под натиска на пропагандата на западните държави, те се отказаха от своята историческа писменост и преминаха на латиница и в този смисъл, създаването на комплекса, вероятно ще може да спре процеса. Това действително е важна задача и сериозен проблем, за който не трябва да се мълчи, защото експанзията най-вече е удар по руския свят", заяви меценатът.
Алексанян не очаквал такъв резонанс на своята инициатива в българското общество, какъвто произвел "Дворът на Кирилицата". За много хора този комплеккс, признава създателят му, стана любимо за поклоничество и стимул единствено за пробуждане на националното самосъзнание, гордост, че имено оттук - първата столица на България кирилските писмена са разпространени по целия свят, че българите са първият народ, приели и използвали славянската азбука. И да, след откриването на комплекса пустата и тиха Плиска се превърна в туристически център, където се стичат туристи не само от всички краища на България, но и от чужбина. Но защо той, арменецът, се е захванал с това дело? Алексанян отговаря простичко: Реших и го създадох.
Двуметровите каменни кирилски букви, са изсечени от червен арменски туф. Арменски архитектурни орнаменти украсяват пространството на "Двора на Кирилицата". Върху създаването на каменната азбука са работили 12 арменски майстори начело със скултора Рубен Налбандиян. В единия край на комплекса се възвисява 12-метров кръст, на който виси герб със стара българска розета обрамчена с имената Плиска и завета на Аспарух - "Тук ще бъде България!". В "Двора на Кирилицата" могат да се видят паметниците на Кирил и Методий и цар Борис I. В символична граница на двора се явява уединен параклис, до входа му е разположена галерия, разкриваща историята на създаване на Кирилицата.
Меценатът не е забравил да увековечи в камък и самата история на древната азбука и България и съградил в средновековен стил крепост на "Кирилицата".
"Крепостта "Кирилица" се състои от две музейни зали. Голямата зала на първия етаж разказва за създаването на Книжовната школа в Плиска. Там може да се видят восъчните фигури на Климент, Наум и Ангеларий, които пристигнали в Плиска през 886 година по покана на цар Борис I. Първоучителите преработили буквите от глаголически в кирилски. Тук може да се види и множество дървени пана, които проследяват целия процес на преработката на глаголицата в кирилица. На втория етаж е поместена залата "Българска слава", разказа Карен Алексанян.
Пред крепостта се намира "Алеята на писателите", творили на кирилица. Тя ще бъде открита през ноември. В момента на алеята могат да се видят 80 постамента в очакване на писателите, които ще бъдат избрани по националности. По думите на Алексанян, целта му е да увековечи по един представител от всяка народност, която пише на кирилица. "Естествено руските писатели ще бъдат повече от всички, по силата на това, че Русия води ясна политика за съхраняване на Кирилицата", подчерта той.
На 27 юли в деня, когато се почита паметта на Светите Седмочисленици, за посетителите в културно-историческия комплекс "Двор на Кирилицата" бе открита стена с барелефи на детски писатели от България, Русия, Сърбия, Македония, Украйна, Беларус, Румъния, Молдова, Монголия, Казахстан . Там в момента могат да се видят барелевите на 14 писатели от кирилския свят. Русия е представена от Корней Чуковски, Агни Барто и Сергей Михалков. Меценатът обещава, че ще попълни стената с още барелефи.
На откриването са присъствали вицепрезидентът на България Илияна Йотова, представители на духовенството, предвождани от Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, политици, общественици, дипломати, видни творци и интелектуалци. В приветственото си слово Илияна Йотова отбелязва, че величието на Плиска се завръща и скоро тя ще стане известна на туристическата карта на цяла Европа. "Разбираемо е, че всичко това се върши с голям ум и много любов. За мен е чест да бъда тук сред вас, да бъда част от това историческо събитие. Ние можем с увереност да кажем, че величието на Плиска се завръща и скоро тя ще стане известна на туристическата карта на цяла Европа. Кирилицата е наследството на нашата държава", подчертава в словото си Илияна Йотова.
"За 3 март, когато в България отбелязват Деня на освобождението от османско иго и деня, когато е подписан Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, по силата, на който България става независима държава, ние планираме да открием седем-осем бюста на руски писатели и да поканим президента на Русия Владимир Путин на церемонията. България вече официално обяви визитата на руския лидер, подготовката тече и се надяваме, че Владимир Путин няма да откаже да присъства и лично да открие паметниците на синовете на своя народ в единствения в света комплекс на кирилските букви", каза в резюме Алексанян.
През 2018 година България ще приеме от Естония ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. По думите на вицепрезидента Илияна Йотова страните, както и народите са длъжни да направят всичко възможно за съхраняване на култрата и писмеността. И в това дело своята дан внесе Карен Алексанян, възраждайки интереса към Кирилицата, като построии със собствени средства "Двора на Кирилицата" а останалото е работа на политиците, които не трябва да позволят на Запада да погребе кирилските букви в задния двор на глобализацията.
Нейно Превъзходителство г-жа Елеонора Митрофанова- Посланик на Русия в България, на приятелско посещение в Двора на българската азбука.
Група от далечна Якутия пропътува 12 000 км. до Първопрестолна Плиска, за да отдаде почит в Двора на Кирилицата, пред паметника на техния сънародник-писателя Ексекулеех Елексей. Възрастните жени сърдечно благодариха на България и българския народ, че паметника на якутския творец, заема своето достойно място в Алея на писателите, в Двора на българската азбука.
Днес е денят на Свети Седмочисленици и Успението на Св. Климент!
В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Въз основа на този пасаж, от много учени се приема, че Климент е създателят на Кирилицата.
На днешната дата се навършват 15 години от кончината на българския писател фантаст Агоп Мелконян.
Аз съм обикновено момче с крила – казва героят от разказа „Момчето с крилата“, който запознава българските петокласници с фантастичната литература. Авторът на този разказ – писателят фантаст, преводачът, книгоиздателят, създателят на Катедрата по арменистика в Софийския университет и преподавател в нея, Агоп Мелконян, е същият като своя герой – обикновено момче, но надарено с крилата на въображението, които му позволяват да вижда и разказва светове, недостъпни за другите. Макар да е сравнително за кратко на Земята – само 57 години, българинът с арменски корени създава забележително и като съдържание, и като обем творчество, което го определя като един от най-добрите съвременни създатели на фантастична литература не само у нас. Първите му публикации – „Най-дългият смях“ и „Ад“ – излизат, когато е само на 23-4 г. Следват още множество разкази, 4 повести и новели, романът „Смърт в раковината“(1989), няколко пиеси и много статии, свързани с автори и произведения на фантастичния жанр. Заедно с Любен Дилов и още няколко автори създават поредицата „Галактика“, в която за първи път на български език излизат най-големите световни автори фантасти.
Агоп Мелконян е щастлив, когато има възможност да даде повече знание на хората, които го търсят. Преподава арменска филология, издава списанията „Омега“, „Зона F”, превежда братя Стругацки, Алън По, арменска поезия и проза. Неговите произведения също са преведени на руски, немски, френски и други езици. През 1991 г. печели първата награда за фантастика Гравитон. От 2012 г. семейството на писателя заедно с електронното списание „Сборище за трубадури“ организират конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян, който се провежда всяка година.
Днес се навършват 79 години от трагичната гибел на поета революционер Никола Вапцаров.
Неговият бюст-паметник, дело на скулптора Владимир Киров, заема своето достойно място в Алея на писателите, в Двор на Кирилицата.
Карен Алексанян, по-българина от всички българи, нямал българско гражданство? Това възможно ли е?
blitz.bg
Човекът, който създаде „Дворът на кирилицата”, изгради неповторим Културен дворец на българската азбука и древната ни държава и вече шест години обога....„От тука започва България“
Музика - Хачо Мисакян
Текст - Антонин Горчев
Изпълнява – трио „Бел Ай Крис“ (Белица, Айлин, Кристияна)
СУ „Хан Исперих“, гр. Нови пазар
Двете ер-ови букви – Ъ и ь – са уникално присъствие в българската азбука. Ъ е гласна и придава твърдост, категоричност в звученето на българския език, а “малкият ер” – ь – има точно обратната роля: да смекчава, да променя интонацията с нежност и мелодичност. Така тези две букви очертават широките граници – между силата и мекотата, в които се изразява словото чрез Кирилицата.
Севда Севан е творческият псевдоним на българската писателка Франсухи Кеворк Бахчеджян.
Родителите й се преселват в България след геноцида над арменците през 1915 година.
Севда Севан е родена на 6 ноември 1945 година в град Нова Загора.
През 1994 година Севда Севан става първият посланик на Република Армения в България. За дипломатическата си дейност е наградена с орден "Стара планина" - първа степен.
През 2005 година книгата й за деца "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" получава специалната награда за оформление и полиграфическо изпълнение на Асоциация "Българска книга". Година по-късно за същата творба Севда Севан е отличена с Националната награда "Константин Константинов". Също през 2006 година "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" печели и Националната награда за детска литература "Петя Караколева".
Севда Севан е автор на стихосбирката "Камък върху камък", сборникът с пътеписи "Това е мой дълг", романа-трилогия "Родосто, Родосто" - 1982 година, "Някъде на Балканите" - 1987 година и "Дер Зор" - 1993 година. Трилогията разказва за геноцида над арменците в пределите на Османската империя след Балканската война. Романите разкриват изгнанието, странстванията и трагичната участ на арменците от Родосто - малко пристанищно градче на Мраморно море. Описанията впечатляват с богат колорит, пластичност на образите и противопоставят атмосферата на благословения Левант с топлото море, многоезичното и многоетническото му население на живота и несгодите на прокудените от родните си земи арменци.
Трилогията на Севда Севан запознава читателите със съдбата на арменския народ, положението на християните в Османската империя, Младотурския преврат, политиката на българското правителство, отношението на Великите сили към малките държави на Балканския полуостров и на самите малки държави помежду им.
До края на живота си писателката остава ревностен защитник за признаване на геноцида над арменците.
Барелефът на Севда Севан заема своето достойно място на стената на писателите в Културно-исторически комплекс "Двор на Кирилицата".
Буквата В припомня свещения смисъл на виното – древният еликсир на езическите богове в християнството се отъждествява с кръвта на Спасителя, олицетворяваща живота.
В “Пространното житие на Св. Климент” от Теофилакт Охридски се разказва за това кога и къде се е случило създаването на КИРИЛИЦАТА.
След смъртта на Св. Методий на 6 април 885 г. в Европа започнали мъченията над неговите и на Св. Кирил ученици. По-младите от тях били отвлечени в робство, а по-възрастните – изгонени.
Учениците Климент, Наум и Ангеларий успели да стигнат до Белград, който по онова време бил българска гранична крепост. Там ги посрещнали с радост и ги изпратили с почести в Плиска при цар Борис, защото те “копнеели за България”, а царят “отдавна жадувал за такива учени мъже”. След пристигането им в столицата (около 886 г.) Борис настанил Климент и Наум в дома на боила Есхач, а Ангеларий – при другия си доверен боил Чеслав. Известно време царят пазел в тайна пребиваването в Плиска на приносителите на новата писменост, “докато приготвим напълно това, което трябва да направим”. Но самият той бил обхванат от силно желание “всеки ден да разговаря с тях”. Теофилакт разказва, че влизането на учителите в домовете на най-достойните граждани се е смятало за освещаване, защото „където са тези тримата, … там присъства и Господ“.
Българският владетел посреща книжовниците, дава насърчение и мощна държавна подкрепа на тяхното свещено дело.
Днес се навършват 171 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов! 🇧🇬
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Паметникът на Иван Вазов заема своето достойно място в Алея на писателите, Двор на Кирилицата.
Руска поетеса, живееща в САЩ, за Двора на българската азбука.
Стихотворение о культурно историческом комплексе Двор Кириллицы
youtube.com
Стихотворение о культурно историческом комплексе Двор Кириллицы читает автор поэтесса Татьяна Синдеева БуроваХотите следить за нашими обновлениями? Перейдите...Първата българска столица ПЛИСКА е била най-големият град в средновековна Европа - 23 квадратни километра.
По това време Константинопол, столицата на Източната римска империя, е с площ 14 кв. км., а Аахен - сърцето на Франкската империя на Карл Велики, е едва 2 кв. км.
Днес се навършват 19 години от кончината на Николай Хайтов.
"Главата ми да отсекат, пак ще викам: ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!" 🇧🇬
Паметникът на бележития български писател заема своето достойно място в Алея на писателите, в Двора на Кирилицата. Бюстът е изработен от неговия син- Александър Хайтов.
Днес г-н Карен Алексанян- създател на културно-исторически комплекс Двор Кирилицата, връчи на учениците от СУ "Георги Измирлиев" гр. Горна Оряховица, удостоверения за завършен начален етап на основно образование.
На добър час!
Днес Православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител, а във фолклора, този ден е известен като Еньовден.
Според народното поверие на днешния ден цветята и билките имат най-голяма сила да лекуват.
Днес почитаме паметта на Св. Наум! Ученик на Светите братя Кирил и Методий, той е един от създателите на българската азбука-Кирилица и основател на Плисковската книжовна школа.
На 19 юни Българската църква почита паметта на Св. Паисий Хилендарски. Това е ден на покровителството на светеца над българската история и историци.
Бюстът на Св. Паисий Хилендарски заема своето достойно място в Алея на писателите, в Двора на Кирилицата.
Скъпи приятели, най-сърдечно Ви благодаря за отправените пожелания по случай рождения ми ден! Нека Св. Цар Борис I Покръстител Български бди над Вас и семействата Ви.
Ваш арменски брат Карен Алексанян!
Честит 50 годишен юбилей на г-н Карен Алексанян - създателят на Двора на Кирилицата!!!
През Средновековието в Старопрестолна Плиска манастирът-скрипторий е една от най-важните сгради. Там монасите създавали и преписвали богослужебни книги. Най-малко 20 книги с общо над 4000 страници са били необходими по онова време, за да функционира една църква или манастир. За изработката им на пергамент са били нужни обработените кожи на 1000 агнета, ярета или 2000 зайци. Около 6-9 месеца е отнемало преписването на 1 богослужебна книга, защото монасите са рисували всяка буква. Една книга е струвала няколко златни перпери - колкото 2 триетажни къщи.
Вчера имахме приятелско посещение от
Н. Пр. доц. д-р Желко Йович- Извънреден и пълномощен посланик на Република Сърбия в България.
По време на визитата бяха обсъдени възможностите за организиране на общи културни мероприятия.
Днес се навършват 13 години от кончината на писателя фантаст Любен Дилов.
„Свободата не се брани с бягство!“
Паметникът му заема своето достойно място в Алея на писателите, Двор на Кирилицата.
Поздравителен адрес от Двора на Кирилицата- единственият в света музей, посветен на свещената азбука, по повод откриване мемориал „Стената на българските праведници на света“.
Българо-еврейски културен институт и Дворът на Кирилицата подписаха меморандум за сътрудничество и партньорство с цел популяризиране на българската история и култура сред младите хора.
Ръчно резбовано дървено пано на буквата Ят (ѣ), в Двора на българската азбука.
Първата буква от глаголическата азбука- Азъ.
Глаголицата е първата българска азбука, тя е създадена от Св. Св. Кирил и Методий.
Стихотворение "До Двора на Кирилицата" автор Маруся Мирчевска
българска поетеса, Калифорния
2 юни е! Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България! 🇧🇬🇧🇬🇧🇬
Вестник "Ереван"
Един обикновен арменец изградил необикновен културно-исторически кът.
„Без България нямаше да има кирилица, а без кирилица няма да я има България!“, твърди Карен Алексанян
„Ако вие имате хляб, а аз едно евро, и ако аз си купя вашия хляб, тогава аз ще имам хляб, а вие – едно евро, така че в тази размяна ще е налице равновесие (…).
Но ако вие имате сонет от Верлен или теорема от Питагор, а аз нямам нищо, и ако вие му научите на тях, в края на тази размяна аз ще имам и сонета, и теоремата, но и вие ще сте си ги запазили за себе си.
В първия случай имаме равновесие – това е стока, а във втория имаме растеж – това е култура“.
Това разсъждение на френския философ Мишел Сер ми изникна някак случайно, докато работех над материала за рождения ден на Двора на кирилицата, за честването на 24 май в този прекрасен, спокоен и хармоничен кът на българското начало. Но всъщност не ще да е било толкова случайно. Защото, когато става дума за този уникален комплекс, създаден от Карен Алексанян, мисля именно за културата като обобщено понятие на всичко, на което е носител един народ. За нейната ценност и доколко я осъзнаваме, доколко я пазим и почитаме! Защото културата тръгва от словото, без буквите не може да има просперитет, нито бъдеще…
Карен обича да повтаря: без България нямаше да има кирилица, а без кирилица няма да я има България! И реши да посвети последните пет години (а със сигурност те са повече) на една светла кауза – да популяризира делото на светите български първоучители Кирил и Методий, на свети Климент Охридски, на последователите им оттогава та до днес, да отреди едно място във времево-пространствения континуум на първопрестолна Плиска за отдаване на почит към кирилските символи, за да остане то във времето като знак за онова, за което дядо Вазов ще напише: „… и ний сме дали нещо на светът, на вси Словене книга да четът…“ („Паисий“ из „Епопея на забравените“). За да се предава Огънят на Знанието…
Тази година на тържеството, посветено на Деня на българската просвета и култура, събралите се в Двора на кирилицата в Плиска, за да почетат един от най-обичаните и тачени празници в историята на българския народ, бе запален символичният огън на знанието, който ще стигне до различните кътчета на света, дори до далечна Якутия. Той ще бъде предаден там, където кирилицата се пази, където на нея продължават да се създават писмени образци, където латинизацията не е новият избор. Идеята е пак на Карен, който заедно със своите съмишленици организира отново прекрасно тържество, водено от Крикор Паносян, с поднасяне на венци и цветя пред паметника на светите братя Кирил и Методий, с рецитиране на стихове от деца от Плиска, с изпълнения на оперната певица Вяра Желязкова, с вдъхновяващото слово на поетесата Елка Няголова.
Не веднъж сме писали за Двора на кирилицата, за човека, материализирал своята мечта и любов в кът, разпростиращ се върху обширна територия, където всяко нещо е намерило своето правилно място. Карен е от хората, които премислят всеки детайл, не предприемат случайни действия, четат внимателно, проучват щателно и едва тогава поемат към реализирането на визията си. Затова и туй място носи такъв заряд, изпълнено е със своя магнетизъм и духовното взима връх над материалното, осезаеми стават символите, образите, картините, скулптурите, но не като нещо, което просто можеш да докоснеш, а като част от едно начало, в което има сакрален полъх.
В дните, докато всеки си стоеше изолиран у дома, на няколко пъти се чухме по телефона с Карен. Дворът на кирилицата бе затворен, но той пак беше там. Работеше, обновяваше, боядисваше с приятели. Беше малко тъжен, че няма да може да отбележи петгодишния рожден ден на своята рожба по начина, който бе планирал. Но когато отново се чухме след 2 май – деня, когато домът на кирилишките букви отваря за първи път врати преди пет години, той бе радостен и развълнуван. Сподели, че на територията на комплекса е извършен молебен за здравето на българския народ от духовния пастир на Плиска отец Андрей и са отбелязани още три годишнини: 1155 години от Покръстването на българите, 1113 години от Успението на Св. Цар Борис I и 1339 години от основаването на гр. Плиска.
- Смятахме да направим по-мащабно тържество. Музеят е отворен на 2 май 2015 г. Датата не бе избрана случайно, тъй като това е денят на покръстването на българите, на успението на цар Борис I Покръстител и денят на град Плиска. Досега не сме чествали рожден ден на музея, за да не се отклонява вниманието от тази сакрална историческа дата. Но тъй като е първият ни скромен юбилей, доста мислехме как да го отбележим по-празнично. Обстоятелствата ни попречиха и нашите приятели от чужбина казаха, че ще изпращат видеообръщения от различни кътчета на света. Духовникът на град Плиска отец Андрей отслужи молебен за здраве на народа. Към нас се присъединиха кметовете на Каспичан и Плиска, председателят на Общинския съвет, поръчахме венец, който както всяка година поднесох пред паметника на цар Борис I Покръстител. Почетохме както него, така и кирилицата, която е създадена като църковна българска азбука.
Питам Карен дали се чувства удовлетворен от направеното досега, дали е постигнал целите, които си е поставил за това сравнително късо време за една такава културна институция. И задавам въпроса си неслучайно, като имам предвид, че в Двора има скромен параклис, картинна галерия с работи на български художници, от които човек може да разбере цялата история на кирилицата, изработените от туф от арменския майстор Рубен Налбантян двуметровите български букви, голяма каменна крепост с восъчни фигури на едни от най-значимите за историята на България личности – хан Кубрат, хан Аспарух, хан Тервел, св. Климент Охридски, св. Наум, св. Ангеларий, скулптурите на цар Борис Първи и братята Кирил и Методий, 12-метров извисяващ се над комплекса кръст, Алея на писателите с близо 50 бюста на творци от различни националности, оставили своето литературно наследство на кирилица… Отговорът, който получавам, не е очаквания, но познавайки устрема на Карен, не се изненадвам от него:
- Не, не се чувствам удовлетворен! Можеше да се направи много повече, но със сигурност няма да спирам да гоня идеите си, визията, които имам. Ще продължаваме да популяризираме азбуката и да разказваме на света както за ролята на цар Борис за създаването и налагането на създадената от светите първоучители българска азбука, така и за дейността на учениците им в Плиска – Климент, Наум и Ангеларий и за българския принос, защото те, както и светите братя Кирил и Метойди, са били българи. Затова е и създаден този комплекс, който няма аналог в света и целта е да се разраства, за да събере наистина всички народи, които пишат на кирилица, независимо от вероизповеданието и националността им. Искам всички народи, които продължават да използват кирилицата, да бъдат представени в Плиска.
И понеже чувствам, че сега Алексанян разполага с малко повече свободно време, защото обикновено е доста зает с делата си, а и не е много словохотлив, решавам да продължа с въпросите.
- Карен, любовта ти към миналото смятам, че вече е достатъчно известна на всички. Ти си човек, който много чете и се интересува от история – и българска, и арменска, и друга. Защо обаче реши, че кирилицата е нещото, върху което трябва да се акцентира и да се популяризира чрез България?
- Защото родината на кирилицата е именно България и смятам, че е редно такъв музей да се роди тук и по-точно – в първопрестолна Плиска. Мисля, че след толкова векове, от създаването на буквите до днес, славата на кирилската азбука бе редно да поеме за втори път пак оттук. Затова и датата на откриването на комплекса бе избрана символично, защото носи посланието на цар Борис I Покръстител.
- Накъде ще продължи да се развива музея?
- Водещото ще бъде Алеята на писателите. Това е нелека задача, защото трябва да се намери скулптор, да се свържем с точните лица в съответната държава, да се изработи бюстът, да се докара в България, да се организира тържество, което да бъде повод и за страната, чийто автор се представя, да се включи в празника.
- Как избираш авторите на паметниците и всички ли откликват радушно на поканата да изработят лика на даден творец?
- Всички откликват сърдечно, защото разбират смисъла на идеята. Скулпторите са изключително известни имена, не са случайно избрани и всеки от тях влага в работата си много сърце, талант, любов. Освен това се допитвам до Съюза на писателите, до министерствата на културата или до други подобни институции, до литературните институти и т.н. при избора на писателя, който да бъде представен в Алеята. Не налагам свое виждане, защото всяка страна знае кой е най-подходящият писател или поет. Това особено се отнася до по-малките, не за държава като Русия например, където има огромна плеяда от гениални творци. Затова мога да кажа, че при нас са представени най-стойностните автори. Горд съм, че сред тях има и арменски имена – българските писатели Севда Севан и Агоп Мелконян, карабахският прозаист Леонид Горунц. Не са много арменците, които са писали на кирилица, но все пак ги има и на тях ние отдаваме дължимото внимание и уважение. В бъдеще ще бъдат представени и други арменски творци, които са оставили литературно наследство на кирилица, макар да не са много. Доста от видните арменски писатели завършват образованието си в Русия, но реално пишат на арменски език и това е естествено. Защото са били водачи, идеолози на нацията. И в българската действителност е така – Ботев, Яворов, Гео Милев… И в руската – Пушкин, Лермонтов, които са били офицери.
И друг път съм казвала – Карен Алексанян не е от хората, които обичат да се изтъкват. Върви тихо по избрания от него път и оставя стореното да говори. Все пак решавам да опитам и да го помоля да разкаже нещо за себе си.
- Какво ще разказвате за мен? Аз съм един обикновен арменец.
Толкова – повече от лаконично. На това място от разговора ни по телефона реших как точно трябва да озаглавя този материал.
Карен идва в България преди повече от 25 години – уж само за седмица. Но свързва завинаги живота си с нея. Не прекъсва обаче връзката си и с Армения, с родния Ереван, с приятелите и роднините там. Установява се в Шумен, заема се с бизнес, жени се за арменка (по образование тя е филолог като майка му), раждат му се две деца. Днес синът му работи като екскурзовод в комплекса. А обичта към кирилицата унаследява от майка си, която не само е преподавател по руски език и литература, но и огромен почитател на книгата. Домът им е бил препълнен с хиляди томове. И до днес Карен обича да чете.
- Да се изгради подобен комплекс е не само трудоемка работа и изисква ежедневна работа, но и много, много средства. Подкрепа срещаш ли?
- Подкрепа! От кого? Аз не разбирам от проекти и не участвам в такива неща. За тези пет години всичко почти сме постигнали сами. Имаше една родолюбива жена –леля Йорданка, която помагаше, въпреки скромните си възможности. Почина миналата година. Дълбок поклон пред паметта й! Ако говорим за държавата, тя не се интересува от нашия комплекс, но аз и не на държа. Важното е, че тук идват много хора, ученици, чужденци. Организират се различни тържества, чествания, дейността на Двора е много интензивна, богата, разнородна. Почти всеки ден тук се провежда нещо, свързано с буквите, с културата, с образованието. Дори лични празници. Някои от паметниците на писателите бяха направени с дарителски средства. Така например изработването на бюста на Яворов се пое от Съюза на арменците в Европа, чийто председател е нашият сънародник от Пловдив Артур Ованисян. Няколко други също бяха подарени – от леля Йорданка. Бюстът на писателя Димитър Талев направи Ася Асенова от Шумен. Якутския скулптор не пожела да вземе пари за работата си над якутския писател. Но повечето са направени от нас, с наши средства. За нас водещото е, че комплексът се приема много радушно от българите, много от хората се интересуват от дейността ни и това само може да ме радва. Да, наистина работата не е никак лесна. Ежедневно поддържам връзка с хора и институции по света, но само така могат да се постигат целите.
Както споменахме, петгодишният рожден ден на Двора на Кирилицата, макар да не се реализира в планирания мащаб, не отмина по никакъв начин незабелязано. Тъкмо обратното. От най-далечни места пристигнаха поздравителни писма, видеообръщения, топли думи на благодарност и признателност от българи от страната и чужбина. Едва ли ще мога да спомена всички, които отправиха своите приветствия, в които преобладаващо се изтъкваше едно и също – уникален комплекс! Невъзможно е да ги изредя в хронологичен ред или да ги подредя по значимост, защото всеки един поздрав е сам за себе си важен и запомнящ се. Карен Алексанян и Дворът на кирилицата получиха словесен израз на благодарност от Ингушетия (Министерство на културата и архивното дело на страната и от директора на Държавния музей по краеведчество там писателя Идрис Базокин), от Министерство на културата на Беларус и от директора на беларуския Държавен музей за литература „Янка Купала“, от проф. Василий Гурмак от Художествената академия на Украйна, Соелма Дагаева – министър на културата на Република Бурятия, Мурад Гаджиев – зам.-министър на културата на Дагестан, зам.-министъра на културата на Република Калмикия г-н Николай Санджиев, зам.-министъра на културата на Република Северна Осетия г-н Чермен Дудаев, Сергей Димитриев – кмет на гр. Болград, Людмила Снитенко – поетеса и координатор на Славянска академия за Русия, Феодосия Габишева – министър на културата на Р Саха (Якутия), Предраг Бйелошевич – председател на Съюза на писателите в Босна и Херцеговина… Списъкът наистина е дълъг и продължава още с имената на Николина Ангелкова – министър на туризма у нас, акад. Румен Ралчев – Велик Приор на Ордена на тамплиерите, Костадин Костадинов – лидер на партия „Възраждане”, Деан Станчев – депутат от ВМРО, Тодор Иванов – председател на Фондация „П.К. Яворов”, Младен Станев – председател на Асоциацията на българите по света, Любомир Христов – кмет на Шумен, Ивелин Станев – областен управител на Силистра, Дарин Димитров – кмет на Търговище, Митко Стайков – областен управител на Търговище, Милена Недева – кмет на Каспичан, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, Иван Иванов – депутат от БСП, Митко Александров – депутат от ГЕРБ, областният управител на Русе Галин Григоров („в този ден отново си спомняме всички за смисъла и силата на вярата и книжовността, благодарение на които българският народ зае своето достойно място, отредено от историята“), скулптора и депутата Вежди Рашидов – председател на Комисията по култура и медии в Парламента („Цялостното отношение на Карен Алексанян към кирилицата и българската история е принос към духовността на България и Европа”)… Не забравиха да поздравят своя добър приятел великата родопска певица Валя Балканска и гайдарят Петър Янев с пожеланието още дълги лета да сее българщина, както и председателят на Съюза на арменците в Европа Артур Ованисян, композиторът Артур Надосян.
Свои поздравителни думи изпрати председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова: „Най-сърдечно ви честитя 5-ия рожден ден на Двора на кирилицата – уникално ваше творение, създадено на българска земя в близост до българските светини Плиска и Преслав. Този Музей на Кирилицата под открито небе в прослава на азбуката на славянския свят, за създаването на която България има забележителен принос, е открит на 2 май – рождения ден на св. княз Борис І Покръстител.
Поздравления и искрена признателност за уважението към българската история и историческите личности, които са символи на нашия духовен възход.
Буквите, изящно претворени от арменски художници от характерния за Армения червен камък, са още едно доказателство за културно-историческите и духовни връзки между нашите братски народи.“
- Над 400 милиона души по света пишат с буквите, създадени в първопрестолна Плиска, но много малко от тях знаят това. Кирилицата е ненадминат български културен феномен в световен мащаб, който още в края на IX в. поставя българската нация в първата редица на просветените народи. В нашия музей посрещаме представители на различни народи и религии, ползващи кирилица – чеченци, якути, буряти, калмики, осетинци, руснаци, аварци, украинци, сърби, беларуси, черногорци и др. Всички те остават силно впечатлени от видяното, но възприятието на българина е съвсем различно. Българинът приема духовно кирилицата – закърмен е с нея, тя е в неговите гени. Без България нямаше да има кирилица, без кирилица не може да има България.
Твърди го Карен Алексанян. И не защото трябва, а защото знае. Един арменец се посвети на Кирило-Методиевото дело, отдава му своето време, енергия и любов. Дълбоко се надявам всичко това да му се връща – със заряда на децата, които идват тук, с тази на семействата, които кръщават децата си тук, с тази на младоженците, които се вричат на вярност тук…
Вартануш Топакбашян
Карен Алексанян, по-българина от всички българи, нямал българско гражданство? Това възможно ли е?
www.google.com
Човекът, който създаде „Дворът на кирилицата”, изгради неповторим Културен дворец на българската азбука и древната ни държава и вече шест години обога....Н. Пр. Александър Лукашевич- посланик на Република Беларус в България, Карен Алексанян- създател на Двора на Кирилицата, Н. Пр. г-н Армен Едигарян- посланик на Република Армения в България, Н. Пр. г-н Темиртай Избастин- посланик на Казахстан в България, г-н Владимир Климанов- генерален консул на Руската федерация във Варна, г-жа Олга Широкова- директор на Руския културно- информационен център и г-н Милен Райков- почетен консул на Казахстан в България, на 24 май в Двора на Кирилицата.
Тържественото международно честване на 24 май, в Двора на Кирилицата, започна с химна "Върви народе, въздродени" и молебен пред паметника на Светите братя Кирил и Методий.
Дипломати, политици, културни дейци, общественици поднесоха цветя и получиха "Огъня на знанието" от създателя на Двора на Кирилицата- единственият в света музей посветен на свещената азбука.
Международно честване на 24 май в Двора на кирилицата - Труд
www.google.com
Тържествено международно честване на 24 май препълни единствения музей, посветен на българската азбука - Двора на кирилицата в старата столица Плиска. Върви народе,...Създателят на Двора на Кирилицата Карен Алексанян: Кирилицата е свещена и благородна азбука
www.monitor.bg
* Само 24 май не е достатъчен и други народи да признаят усилията ни * Честванията на азбуката в кирилския свят трябва да тръгват от първопрестолна ПлискаТържествено международно честване на 24 май в Двора на Кирилицата, гр. Плиска – мястото, където кирилските букви се завръщат у дома!
Дворът на Кирилицата е единственият в света музей, посветен на свещената азбука.
Първопрестолна Плиска е родината на Кирилицата – българската азбука, добила мултинационалност и мултирелигиозност, развила идеите на Светите братя първоучители, станала достояние на народите в православна Европа и обширното Евразийско пространство.
С буквите на Кирилицата четат, пишат и творят около 500 милиона души по целия свят, създадени са безценни шедьоври на световната литература, достигнати са върхове в науката и знанието.
Първопрестолна Плиска е люлката на българската духовност и култура. Тук е мястото, където Св. цар Борис Покръстител посреща най-близките ученици на Св. Св. Кирил и Методий. С щедрата подкрепа на великия български държавник се създава първата книжовна школа и през 893 г. той обявява Кирилицата за официална азбука.
В културно-исторически комплекс Двор на Кирилицата, където освен 30-те каменни букви от свещената азбука, монументалните паметници на Св. Св. Кирил и Методий и Царя Покръстител, своето достойно място заемат плеяда не само от български творци- Паисий Хилендарски, Патриарх Евтимий, Иван Вазов, Яворов, Ботев и други емблематични български поети и писатели, но и световни класици, творили на Кирилица, ние с гордост ще почетем делото на нашите първоучители.
Денят на българската култура, просвета и писменост ще бъде отбелязан с тържествена програма от 14:00 часа.
Ще бъде ли български гражданин създателят на паметник в Плиска? | Dnes.bg
www.google.com
Карен Алексанян създава Двора на кирилицата преди 6 г. | Dnes.bgБългарският владетел Кардам
Управлява в периода 777 – 803г.
През 792 г. император Константин VI предприема поход и стига до крепостта Маркели (край Карнобат). Кардам разполага войските си по близките възвишения и изчаква византийците. Константин VІ прибързано решава да влезе в битка, уверяван от своите гадатели, че победата ще бъде негова. На 20 юли 792 г. императорът разгръща войската си в равнината, но в движението разстройва фалангите. След това, както съобщава Теофан, ”нападнал безредно”, но претърпява пълно поражение. Загиват не само войниците, но и военачалниците, включително и ”лъжепророкът” който му предсказал победа.
Кардам пленява целия вражески обоз заедно с императорската шатра и цялата му прислуга. Младият и неопитен император едва се спасява с бягство към столицата. Скоро двамата владетели влизат в преговори и подписват договор, според който империята се задължава да плаща годишен данък на българите.
Но византийците забавят плащането на данъка. През 796 г. хан Кардам изпраща писмо до Константин VІ с предупреждение: ”Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врати и ще опустоша цяла Тракия!”. Константин VІ отговаря твърде самонадеяно и обидно, като праща конски тор, вместо злато и писмо: ”Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Меркели и ти излез насреща, пък каквото Бог отсъди”.
И Константин VІ тръгва на нов поход, но стига само до околностите на Адрианопол и разполага войската си в крепостта Версиникия. Кардам също се явява с голяма войска, която скрива в близките гори. В продължение на 17 дни императорът призовава Кардам да влязат в открита битка, но българският хан търпеливо изчаква и изтощава противника. До голямо сражение не се стига, двамата владетели подписват по-късно нов договор с основно задължение на Византия – плащането на данъка от 792 година.
Военните действия и похвати на Кардам показват неговите ценни качества. С търпение и последователност той успява да се справи с вътрешните и външни врагове и да укрепи своята власт и българската държава. Така страната преодолява голямата криза от VІІІ век и се устремява по-силна и единна към великите събития и новите предизвикателства, които я очакват през ІХ век.
На 11 май 2021г. се навършват 124 години от трагичното убийство на Алеко Константинов.
Паметникът на Щастливеца заема своето достойно място в Алеята на писателите, в Двор на Кирилицата.
Днес, по традиция в Първопрестолна Плиска, в Двора на Кирилицата- единственият в света музей посветен на свещената азбука, тържествено запалихме "Огън на Знанието".
Огънят ще бъде изпратен до българската общност в далечна Австралия.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Днес 11 май в Двора на Кирилицата, с тържествен водосвет и поднасяне на венци, почетохме Деня на българските светци и Покровители на Европа- равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий.
bnr.bg
Близо 12 000 души са подкрепили искането на Инициативна група от Варна, която предлага да се предостави българско гражданство на...Българският владетел Кубрат (605 – 665)
Обединител на прабългарите на север от Кавказ и Черно море, създател на Стара Велика България. Легендата разказва, че на смъртния си одър той завещава на своите петима синове, един от които е Аспарух: "Никога не се разделяйте, за да можете да се защитавате успешно от другите народи". В ръката си държал пет стрели, за да им докаже, че всеки може да ги счупи поотделно, но никой не може да прекърши целия сноп- "Съединението прави силата"!