"Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Жичье..."
Нашите предци са учили азбуката като текст и са я изговаряли като молитва. Така са затвърждавали нейната свещена същност дори в моментите, когато им е било трудно да оцеляват.
Карен Алексанян:
Получих писмо с оскърбително съдържание. Публикувам моя отговор и снимка на писмото.
"До Яков Джераси
Федерация на ционистите в България
Вашият тон е напълно недопустим за една официална кореспонденция. Смятах изобщо да не Ви удостоявам с отговор на това клеветническо, изпълнено с неистини и жлъч „писмо”. Но съм длъжен, пред арменския и български народ, да Ви отговоря подобаващо и да публикувам кореспонденцията с Вас.
Аз съм възмутен от Вашите клевети по адрес на националния герой на Република Армения и на българския народ.
Като български евреин, няма как да не знаете ,че българския народ, въпреки че е бил съюзник на Германия- единствен спаси своите десетки хиляди евреи. А арменският народ изпраща в борбата срещу фашизма 600 000 свои достойни синове и дъщери, от които живи се завърнаха едва 280 000. Тези факти Ви задължават да се отнасяте с уважение към личността Карекин Нъждех, проливал кръв за два свещени народа- арменски и български. А Вие, предполагам под влиянието на чужди антиарменски и антибългарски елементи , се гаврите с паметта му.
Карекин Нъждех има многочислени паметници в Армения, а в центъра на София има издигнат военен паметник- мемориална плоча в негова памет.
Карекин Нъждех оставя трайна следа, както в арменската, така и в българската история. Той, както и Яворов, са символ на братството между двата народа. Нъждех е от малкото чужденци, които не само са проливали кръв за свободата на България, но имат и активно участие в културния живот на страната.
Изхождайки от своите принципи, той дори отказва да получава полагащата му се пенсия от българската държава, за участието си в Македоно-одринското опълчение, защото според него народните опълченци и дейци трябва да работят безкористно.
През 1932 година с указ на Н.В. цар Борис III получава българско гражданско за заслуги пред Отечеството. Работи за българската култура, като именно той организира издигането на паметник на големия приятел на арменската кауза – българския поет Пейо Яворов.
Малко известен факт е, че освен евреите, и арменците първоначално са нарочени от Третия райх за геноцид. Тогава Нъждех прави нещо нечувано. Възползвайки се от факта, че е български гражданин, той отива в Берлин, заедно с високопоставени българи, и по отличен начин води дипломатическите преговори. Благодарение на Нъждех, моят арменски народ е спасен от втори геноцид.
Жалко и подло е, от Ваша страна, да обвинявате във фашизъм и да клеветите Карекин Нъждех- героят на два народа, само защото е бил гражданин на България и е искал спасение за народа си.
За разлика от Вашите клеветнически свободни съчинения, аз се придържам към историческата истина!
Настоявам незабавно да се извините!!!"
КАРЕН АЛЕКСАНЯН
Създател на култутно-исторически комплекс „Двор на Кирилицата”
ПАНТЕОН НА БЪЛГАРСКОТО ВРЕМЕ - Съюз на Българските Писатели
sbp.bg
С Карен Алексанян, създател на Двора на кирилицата разговаря Иван ЕСЕНСКИ С уважение и признателност към всичко, което сте създали в Плиска, щеше ми се това да го бе....Дървото, издялано на буквата Д, е универсален образ на живота, на човешкия род с неговото минало (корени) и бъдеще (млади клони), както и на битието въобще, обединяващо подземния, земния и небесния свят. А дъбът е едно от най-силните и дълголетни дървета, устояващ на всички природни бури.
Победил турецких аскеров, себе не попросил ничего: в Болгарии сняли фильм о Нжде
ru.armeniasputnik.am
Sputnik Армения говорит то, о чем другие молчатДнес е денят на Свети Седмочисленици и Успението на Св. Климент!
В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Въз основа на този пасаж, от много учени се приема, че Климент е създателят на Кирилицата.
Скулптурата на Ж е разлюляна от житни класове – най-скъпото, което ражда земята, посято от хората с любов и почит към хляба. А жеравите сa като божествени птици, пазители на полето.
Днес се навършват 40 години от кончината на прочутия поет и певец Владимир Висоцки. Неговият бюст-паметник заема своето достойно място в Алея на писателите, в Двор на Кирилицата.
Царица Мария Българска е съпругата на Св. Цар Борис I Покръстител и майка на цар Симеон I, княз Владимир-Расате, княз Гавраил, княз Яков, княгиня Евпраксия Българска и княгиня Анна Българска.
Днес се навършват 78 години от трагичната гибел на поета революционер Никола Вапцаров.
Неговият бюст-паметник, дело на скулптора Владимир Киров, заема своето достойно място в Алея на писателите, в Двор на Кирилицата.
Буквата О представя опрощението на греховете, то е и овалът без начало и край – вечният кръговрат на всичко в битието.
Гарегин Нъжде е писател публицист и войник на два народа- български и арменски.
Очаквайте неговия паметник да заеме своето достойно място в Алея на писателите, Двор на Кирилицата.
Героический народ: как президент Болгарии благодарил армян при посещении уникального музея
ru.armeniasputnik.am
Sputnik Армения говорит то, о чем другие молчатБуквата М е преклонение пред Мария – земната жена, родила Божия Син за спасение на човечеството от греховете му.
Факелът, изсечен на буквата Ф, е образ на огъня-водач, който разбива тъмнината и осветява пътя, обещава мир и заедност на хората.
Севда Севан е творческият псевдоним на българската писателка Франсухи Кеворк Бахчеджян.
Родителите й се преселват в България след геноцида над арменците през 1915 година.
Севда Севан е родена на 6 ноември 1945 година в град Нова Загора.
През 1994 година Севда Севан става първият посланик на Република Армения в България. За дипломатическата си дейност е наградена с орден "Стара планина" - първа степен.
През 2005 година книгата й за деца "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" получава специалната награда за оформление и полиграфическо изпълнение на Асоциация "Българска книга". Година по-късно за същата творба Севда Севан е отличена с Националната награда "Константин Константинов". Също през 2006 година "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" печели и Националната награда за детска литература "Петя Караколева".
Севда Севан е автор на стихосбирката "Камък върху камък", сборникът с пътеписи "Това е мой дълг", романа-трилогия "Родосто, Родосто" - 1982 година, "Някъде на Балканите" - 1987 година и "Дер Зор" - 1993 година. Трилогията разказва за геноцида над арменците в пределите на Османската империя след Балканската война. Романите разкриват изгнанието, странстванията и трагичната участ на арменците от Родосто - малко пристанищно градче на Мраморно море. Описанията впечатляват с богат колорит, пластичност на образите и противопоставят атмосферата на благословения Левант с топлото море, многоезичното и многоетническото му население на живота и несгодите на прокудените от родните си земи арменци.
Трилогията на Севда Севан запознава читателите със съдбата на арменския народ, положението на християните в Османската империя, Младотурския преврат, политиката на българското правителство, отношението на Великите сили към малките държави на Балканския полуостров и на самите малки държави помежду им.
До края на живота си писателката остава ревностен защитник за признаване на геноцида над арменците.
Барелефът на Севда Севан заема своето достойно място на стената на писателите в Културно-исторически комплекс "Двор на Кирилицата".
Искам да представя величието на кирилицата
www.segabg.com
---- Карен Алексанян е арменски бизнесмен, женен в България и създал край Плиска т.нар. Двор на кирилицата. Новият му проект е да увековечи с бюстове известни писатели...Днес се навършват 170 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов! 🇧🇬
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Паметникът на Иван Вазов заема своето достойно място в Алея на писателите, Двор на Кирилицата.
Българският владетел Кубрат (605 – 665)
Обединител на прабългарите на север от Кавказ и Черно море, създател на Стара Велика България. Легендата разказва, че на смъртния си одър той завещава на своите петима синове, един от които е Аспарух: "Никога не се разделяйте, за да можете да се защитавате успешно от другите народи". В ръката си държал пет стрели, за да им докаже, че всеки може да ги счупи поотделно, но никой не може да прекърши целия сноп- "Съединението прави силата"!
В “Пространното житие на Св. Климент” от Теофилакт Охридски се разказва за това кога и къде се е случило създаването на КИРИЛИЦАТА.
След смъртта на Св. Методий на 6 април 885 г. в Европа започнали мъченията над неговите и на Св. Кирил ученици. По-младите от тях били отвлечени в робство, а по-възрастните – изгонени.
Учениците Климент, Наум и Ангеларий успели да стигнат до Белград, който по онова време бил българска гранична крепост. Там ги посрещнали с радост и ги изпратили с почести в Плиска при цар Борис, защото те “копнеели за България”, а царят “отдавна жадувал за такива учени мъже”. След пристигането им в столицата (около 886 г.) Борис настанил Климент и Наум в дома на боила Есхач, а Ангеларий – при другия си доверен боил Чеслав. Известно време царят пазел в тайна пребиваването в Плиска на приносителите на новата писменост, “докато приготвим напълно това, което трябва да направим”. Но самият той бил обхванат от силно желание “всеки ден да разговаря с тях”. Теофилакт разказва, че влизането на учителите в домовете на най-достойните граждани се е смятало за освещаване, защото „където са тези тримата, … там присъства и Господ“.
Българският владетел посреща книжовниците, дава насърчение и мощна държавна подкрепа на тяхното свещено дело.
Президент Болгарии поблагодарил армянского мецената за огромный вклад в культуру болгарского народа
infoport.am
В культурно-историческом комплексе «Двор Кириллицы» в древнем болгарском городе Плиска состоялось открытие очередного памятника писателя творящего на кириллице...Отворената книга, изобразена върху буквата У, олицетворява посланието на Кирилицата – познанието винаги е отворено пред човека, той само трябва да пожелае да го приеме.
Първата българска столица ПЛИСКА е била най-големият град в средновековна Европа - 23 квадратни километра.
По това време Константинопол, столицата на Източната римска империя, е с площ 14 кв. км., а Аахен - сърцето на Франкската империя на Карл Велики, е едва 2 кв. км.
Днес се навършват 18 години от кончината на Николай Хайтов.
"Главата ми да отсекат, пак ще викам: ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!" 🇧🇬
Паметникът на бележития български писател заема своето достойно място в Алея на писателите, в Двор на Кирилицата. Бюстът е изработен от неговия син- Александър Хайтов.
Президентът Румен Радев: Храмът на Кирилицата ни кара да сме горди, че сме българи
www.sbj-bg.eu
Основателят на Двора на Кирилицата Карен Алексанян продължава родолюбивото дело, което захвана още преди пет лета, изграждайки едно свято и вече превърнало се в мя...170 години от рождението на Патриарха на българската литература- Иван Вазов!
Той е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот.
Неговият паметник заема своето достойно място в Алея на писателите, Двор на Кирилицата.
🇧🇬🇧🇬🇧🇬
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Tържествено откриване на паметника на емблематичния революционер и писател Захари Стоянов, в Двор на Кирилицата.
Увековечиха Захарий Стоянов в Двора на кирилицата - Труд
trud.bg
Алеята на писателите в уникалния комплекс Двор на кирилицата в старата столица Плиска се обогати с още един паметник - този на великия български революционер, поли....Днес, в Двор на Кирилицата, тържествено бе открит паметникът на емблематичния революционер и писател Захари Стоянов.
Тази година се навършват 170г. от рождението на бележития творец.
Паметникът на Захари Стоянов е дар от родолюбивата българка
г-жа Пека Ганчева, а негов автор е проф. Иван Славов.
Лентата отряза уредникът на къща-музей "Захари Стоянов" с.Медвен г-жа Милена Кашичева. По традиция пред паметника бе посипана шепа земя от родната къща на писателя.
Потомката на Захари Стоянов- г-жа Тоня Борисова, изпълни част от моноспектакъл „ПЪТЕКИ КЪМ ДУШАТА НА БЪЛГАРИЯ“.
Карен Алексанян- създателят на Двор на Кирилицата, връчи "Свидетелство за поклонническо посещение" на Президентa г-н Румен Радев.
Днес е църковният празник Рождение на Св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден!
Захарий Стоянов заема мястото си в Двора на кирилицата - Труд
trud.bg
Продължава благородната инициатива на Карен Алексанян да обогатява Алеята на писателите в Културно-историческия комплекс „Двор на кирилицата” – гр. Плиск...Днес почитаме паметта на Св. Наум! Ученик на Светите братя Кирил и Методий, той е един от създателите на българската азбука-Кирилица и основател на Плисковската книжовна школа.
Днес 19 юни- Денят на Св. Паисий Хилендарски, в Двора на Кирилицата българската писателка Неда Антонова представя своя роман "БЕЗМЪЛВИЕ", посветен на живота и делото на Отец Паисий. Откъс от романа бе прочетен от актрисата Стефани Лечева ДКТ "Васил Друмев".
Днес се навършват 97 години от смъртта на българския поет Христо Смирненски!
"Моя родна земя, моя мила Родино,
Ти си всичко за мен, на света си една!
С небеса теменужни, с морето си синьо...
Няма друга такава прекрасна страна!
Прелетяха над теб векове и години!
Ти остана безсмъртна! Не погинаха в бран
Хлебoродни поля и цъфтящи градини,
И зеленият, роден, хайдушки балкан.
а един ли се удар над тебе стовари?
Колко пъти те гази коварният враг!
След погроми, и кръв, и войни, и пожари –
ти отново възкръсваш и жива си пак."
Неговият паметник заема своето достойно място в Алея на писателите, Двор на Кирилицата.
Заповядайте на 26 юни 2020г. в Двор на Кирилицата!
На този ден, в присъствието на Президента на Република България г-н Румен Радев, тържествено ще бъде открит паметникът на емблематичния революционер и писател Захарий Стоянов. Тази година се навършват 170г. от рождението на бележития творец.
Паметникът на Захарий Стоянов е дар от г-жа Пека Ганчева, а негов автор е проф. Иван Славов.
15:30 часа - Тържествено откриване на паметника
15:45 часа - Музикални изпълнения и рецитал
16:00 часа - Поднасяне на венци и цветя
ВХОД СВОБОДЕН ЗА СЪБИТИЕТО!!!
Скъпи приятели, най-сърдечно Ви благодаря за отправените пожелания по случай рождения ми ден! Нека Св. Цар БорисI Покръстител Български бди над Вас и семействата Ви.
Ваш арменски брат Карен Алексанян!
През Средновековието в Старопрестолна Плиска манастирът-скрипторий е една от най-важните сгради. Там монасите създавали и преписвали богослужебни книги. Най-малко 20 книги с общо над 4000 страници са били необходими по онова време, за да функционира една църква или манастир. За изработката им на пергамент са били нужни обработените кожи на 1000 агнета, ярета или 2000 зайци. Около 6-9 месеца е отнемало преписването на 1 богослужебна книга, защото монасите са рисували всяка буква. Една книга е струвала няколко златни перпери - колкото 2 триетажни къщи.
Часовникът отмерва времето, а слънчевият часовник в древността е съдържал още знаците на водата, метала, слънцето, огъня, земята, вятъра, скалите и небето и по разположението им в часа на раждането на човека са гадаели неговия характер.
Българският писател Николай Илчевски представи в Двора на Кирилицата най- новите си книги- "Репортажи от нищото” и "Записки от селската кръчма". Разказът "Машината" бе прочетен от актрисата Стефани Лечева, от ДКТ "Васил Друмев".
Чужденец ли е арменецът Карен Алексанян, или е по българин от всички нас?
blitz.bg
Без култура няма нация, няма народ, няма държава, казва неуморният ентусиастДнес в Двора на Кирилицата отбелязахме 144 години от гибелта на легендарния Христо Ботев.
2 юни е! Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България! 🇧🇬🇧🇬🇧🇬
Вестник "Ереван"
Един обикновен арменец изградил необикновен културно-исторически кът.
„Без България нямаше да има кирилица, а без кирилица няма да я има България!“, твърди Карен Алексанян
„Ако вие имате хляб, а аз едно евро, и ако аз си купя вашия хляб, тогава аз ще имам хляб, а вие – едно евро, така че в тази размяна ще е налице равновесие (…).
Но ако вие имате сонет от Верлен или теорема от Питагор, а аз нямам нищо, и ако вие му научите на тях, в края на тази размяна аз ще имам и сонета, и теоремата, но и вие ще сте си ги запазили за себе си.
В първия случай имаме равновесие – това е стока, а във втория имаме растеж – това е култура“.
Това разсъждение на френския философ Мишел Сер ми изникна някак случайно, докато работех над материала за рождения ден на Двора на кирилицата, за честването на 24 май в този прекрасен, спокоен и хармоничен кът на българското начало. Но всъщност не ще да е било толкова случайно. Защото, когато става дума за този уникален комплекс, създаден от Карен Алексанян, мисля именно за културата като обобщено понятие на всичко, на което е носител един народ. За нейната ценност и доколко я осъзнаваме, доколко я пазим и почитаме! Защото културата тръгва от словото, без буквите не може да има просперитет, нито бъдеще…
Карен обича да повтаря: без България нямаше да има кирилица, а без кирилица няма да я има България! И реши да посвети последните пет години (а със сигурност те са повече) на една светла кауза – да популяризира делото на светите български първоучители Кирил и Методий, на свети Климент Охридски, на последователите им оттогава та до днес, да отреди едно място във времево-пространствения континуум на първопрестолна Плиска за отдаване на почит към кирилските символи, за да остане то във времето като знак за онова, за което дядо Вазов ще напише: „… и ний сме дали нещо на светът, на вси Словене книга да четът…“ („Паисий“ из „Епопея на забравените“). За да се предава Огънят на Знанието…
Тази година на тържеството, посветено на Деня на българската просвета и култура, събралите се в Двора на кирилицата в Плиска, за да почетат един от най-обичаните и тачени празници в историята на българския народ, бе запален символичният огън на знанието, който ще стигне до различните кътчета на света, дори до далечна Якутия. Той ще бъде предаден там, където кирилицата се пази, където на нея продължават да се създават писмени образци, където латинизацията не е новият избор. Идеята е пак на Карен, който заедно със своите съмишленици организира отново прекрасно тържество, водено от Крикор Паносян, с поднасяне на венци и цветя пред паметника на светите братя Кирил и Методий, с рецитиране на стихове от деца от Плиска, с изпълнения на оперната певица Вяра Желязкова, с вдъхновяващото слово на поетесата Елка Няголова.
Не веднъж сме писали за Двора на кирилицата, за човека, материализирал своята мечта и любов в кът, разпростиращ се върху обширна територия, където всяко нещо е намерило своето правилно място. Карен е от хората, които премислят всеки детайл, не предприемат случайни действия, четат внимателно, проучват щателно и едва тогава поемат към реализирането на визията си. Затова и туй място носи такъв заряд, изпълнено е със своя магнетизъм и духовното взима връх над материалното, осезаеми стават символите, образите, картините, скулптурите, но не като нещо, което просто можеш да докоснеш, а като част от едно начало, в което има сакрален полъх.
В дните, докато всеки си стоеше изолиран у дома, на няколко пъти се чухме по телефона с Карен. Дворът на кирилицата бе затворен, но той пак беше там. Работеше, обновяваше, боядисваше с приятели. Беше малко тъжен, че няма да може да отбележи петгодишния рожден ден на своята рожба по начина, който бе планирал. Но когато отново се чухме след 2 май – деня, когато домът на кирилишките букви отваря за първи път врати преди пет години, той бе радостен и развълнуван. Сподели, че на територията на комплекса е извършен молебен за здравето на българския народ от духовния пастир на Плиска отец Андрей и са отбелязани още три годишнини: 1155 години от Покръстването на българите, 1113 години от Успението на Св. Цар Борис I и 1339 години от основаването на гр. Плиска.
- Смятахме да направим по-мащабно тържество. Музеят е отворен на 2 май 2015 г. Датата не бе избрана случайно, тъй като това е денят на покръстването на българите, на успението на цар Борис I Покръстител и денят на град Плиска. Досега не сме чествали рожден ден на музея, за да не се отклонява вниманието от тази сакрална историческа дата. Но тъй като е първият ни скромен юбилей, доста мислехме как да го отбележим по-празнично. Обстоятелствата ни попречиха и нашите приятели от чужбина казаха, че ще изпращат видеообръщения от различни кътчета на света. Духовникът на град Плиска отец Андрей отслужи молебен за здраве на народа. Към нас се присъединиха кметовете на Каспичан и Плиска, председателят на Общинския съвет, поръчахме венец, който както всяка година поднесох пред паметника на цар Борис I Покръстител. Почетохме както него, така и кирилицата, която е създадена като църковна българска азбука.
Питам Карен дали се чувства удовлетворен от направеното досега, дали е постигнал целите, които си е поставил за това сравнително късо време за една такава културна институция. И задавам въпроса си неслучайно, като имам предвид, че в Двора има скромен параклис, картинна галерия с работи на български художници, от които човек може да разбере цялата история на кирилицата, изработените от туф от арменския майстор Рубен Налбантян двуметровите български букви, голяма каменна крепост с восъчни фигури на едни от най-значимите за историята на България личности – хан Кубрат, хан Аспарух, хан Тервел, св. Климент Охридски, св. Наум, св. Ангеларий, скулптурите на цар Борис Първи и братята Кирил и Методий, 12-метров извисяващ се над комплекса кръст, Алея на писателите с близо 50 бюста на творци от различни националности, оставили своето литературно наследство на кирилица… Отговорът, който получавам, не е очаквания, но познавайки устрема на Карен, не се изненадвам от него:
- Не, не се чувствам удовлетворен! Можеше да се направи много повече, но със сигурност няма да спирам да гоня идеите си, визията, които имам. Ще продължаваме да популяризираме азбуката и да разказваме на света както за ролята на цар Борис за създаването и налагането на създадената от светите първоучители българска азбука, така и за дейността на учениците им в Плиска – Климент, Наум и Ангеларий и за българския принос, защото те, както и светите братя Кирил и Метойди, са били българи. Затова е и създаден този комплекс, който няма аналог в света и целта е да се разраства, за да събере наистина всички народи, които пишат на кирилица, независимо от вероизповеданието и националността им. Искам всички народи, които продължават да използват кирилицата, да бъдат представени в Плиска.
И понеже чувствам, че сега Алексанян разполага с малко повече свободно време, защото обикновено е доста зает с делата си, а и не е много словохотлив, решавам да продължа с въпросите.
- Карен, любовта ти към миналото смятам, че вече е достатъчно известна на всички. Ти си човек, който много чете и се интересува от история – и българска, и арменска, и друга. Защо обаче реши, че кирилицата е нещото, върху което трябва да се акцентира и да се популяризира чрез България?
- Защото родината на кирилицата е именно България и смятам, че е редно такъв музей да се роди тук и по-точно – в първопрестолна Плиска. Мисля, че след толкова векове, от създаването на буквите до днес, славата на кирилската азбука бе редно да поеме за втори път пак оттук. Затова и датата на откриването на комплекса бе избрана символично, защото носи посланието на цар Борис I Покръстител.
- Накъде ще продължи да се развива музея?
- Водещото ще бъде Алеята на писателите. Това е нелека задача, защото трябва да се намери скулптор, да се свържем с точните лица в съответната държава, да се изработи бюстът, да се докара в България, да се организира тържество, което да бъде повод и за страната, чийто автор се представя, да се включи в празника.
- Как избираш авторите на паметниците и всички ли откликват радушно на поканата да изработят лика на даден творец?
- Всички откликват сърдечно, защото разбират смисъла на идеята. Скулпторите са изключително известни имена, не са случайно избрани и всеки от тях влага в работата си много сърце, талант, любов. Освен това се допитвам до Съюза на писателите, до министерствата на културата или до други подобни институции, до литературните институти и т.н. при избора на писателя, който да бъде представен в Алеята. Не налагам свое виждане, защото всяка страна знае кой е най-подходящият писател или поет. Това особено се отнася до по-малките, не за държава като Русия например, където има огромна плеяда от гениални творци. Затова мога да кажа, че при нас са представени най-стойностните автори. Горд съм, че сред тях има и арменски имена – българските писатели Севда Севан и Агоп Мелконян, карабахският прозаист Леонид Горунц. Не са много арменците, които са писали на кирилица, но все пак ги има и на тях ние отдаваме дължимото внимание и уважение. В бъдеще ще бъдат представени и други арменски творци, които са оставили литературно наследство на кирилица, макар да не са много. Доста от видните арменски писатели завършват образованието си в Русия, но реално пишат на арменски език и това е естествено. Защото са били водачи, идеолози на нацията. И в българската действителност е така – Ботев, Яворов, Гео Милев… И в руската – Пушкин, Лермонтов, които са били офицери.
И друг път съм казвала – Карен Алексанян не е от хората, които обичат да се изтъкват. Върви тихо по избрания от него път и оставя стореното да говори. Все пак решавам да опитам и да го помоля да разкаже нещо за себе си.
- Какво ще разказвате за мен? Аз съм един обикновен арменец.
Толкова – повече от лаконично. На това място от разговора ни по телефона реших как точно трябва да озаглавя този материал.
Карен идва в България преди повече от 25 години – уж само за седмица. Но свързва завинаги живота си с нея. Не прекъсва обаче връзката си и с Армения, с родния Ереван, с приятелите и роднините там. Установява се в Шумен, заема се с бизнес, жени се за арменка (по образование тя е филолог като майка му), раждат му се две деца. Днес синът му работи като екскурзовод в комплекса. А обичта към кирилицата унаследява от майка си, която не само е преподавател по руски език и литература, но и огромен почитател на книгата. Домът им е бил препълнен с хиляди томове. И до днес Карен обича да чете.
- Да се изгради подобен комплекс е не само трудоемка работа и изисква ежедневна работа, но и много, много средства. Подкрепа срещаш ли?
- Подкрепа! От кого? Аз не разбирам от проекти и не участвам в такива неща. За тези пет години всичко почти сме постигнали сами. Имаше една родолюбива жена –леля Йорданка, която помагаше, въпреки скромните си възможности. Почина миналата година. Дълбок поклон пред паметта й! Ако говорим за държавата, тя не се интересува от нашия комплекс, но аз и не на държа. Важното е, че тук идват много хора, ученици, чужденци. Организират се различни тържества, чествания, дейността на Двора е много интензивна, богата, разнородна. Почти всеки ден тук се провежда нещо, свързано с буквите, с културата, с образованието. Дори лични празници. Някои от паметниците на писателите бяха направени с дарителски средства. Така например изработването на бюста на Яворов се пое от Съюза на арменците в Европа, чийто председател е нашият сънародник от Пловдив Артур Ованисян. Няколко други също бяха подарени – от леля Йорданка. Бюстът на писателя Димитър Талев направи Ася Асенова от Шумен. Якутския скулптор не пожела да вземе пари за работата си над якутския писател. Но повечето са направени от нас, с наши средства. За нас водещото е, че комплексът се приема много радушно от българите, много от хората се интересуват от дейността ни и това само може да ме радва. Да, наистина работата не е никак лесна. Ежедневно поддържам връзка с хора и институции по света, но само така могат да се постигат целите.
Както споменахме, петгодишният рожден ден на Двора на Кирилицата, макар да не се реализира в планирания мащаб, не отмина по никакъв начин незабелязано. Тъкмо обратното. От най-далечни места пристигнаха поздравителни писма, видеообръщения, топли думи на благодарност и признателност от българи от страната и чужбина. Едва ли ще мога да спомена всички, които отправиха своите приветствия, в които преобладаващо се изтъкваше едно и също – уникален комплекс! Невъзможно е да ги изредя в хронологичен ред или да ги подредя по значимост, защото всеки един поздрав е сам за себе си важен и запомнящ се. Карен Алексанян и Дворът на кирилицата получиха словесен израз на благодарност от Ингушетия (Министерство на културата и архивното дело на страната и от директора на Държавния музей по краеведчество там писателя Идрис Базокин), от Министерство на културата на Беларус и от директора на беларуския Държавен музей за литература „Янка Купала“, от проф. Василий Гурмак от Художествената академия на Украйна, Соелма Дагаева – министър на културата на Република Бурятия, Мурад Гаджиев – зам.-министър на културата на Дагестан, зам.-министъра на културата на Република Калмикия г-н Николай Санджиев, зам.-министъра на културата на Република Северна Осетия г-н Чермен Дудаев, Сергей Димитриев – кмет на гр. Болград, Людмила Снитенко – поетеса и координатор на Славянска академия за Русия, Феодосия Габишева – министър на културата на Р Саха (Якутия), Предраг Бйелошевич – председател на Съюза на писателите в Босна и Херцеговина… Списъкът наистина е дълъг и продължава още с имената на Николина Ангелкова – министър на туризма у нас, акад. Румен Ралчев – Велик Приор на Ордена на тамплиерите, Костадин Костадинов – лидер на партия „Възраждане”, Деан Станчев – депутат от ВМРО, Тодор Иванов – председател на Фондация „П.К. Яворов”, Младен Станев – председател на Асоциацията на българите по света, Любомир Христов – кмет на Шумен, Ивелин Станев – областен управител на Силистра, Дарин Димитров – кмет на Търговище, Митко Стайков – областен управител на Търговище, Милена Недева – кмет на Каспичан, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, Иван Иванов – депутат от БСП, Митко Александров – депутат от ГЕРБ, областният управител на Русе Галин Григоров („в този ден отново си спомняме всички за смисъла и силата на вярата и книжовността, благодарение на които българският народ зае своето достойно място, отредено от историята“), скулптора и депутата Вежди Рашидов – председател на Комисията по култура и медии в Парламента („Цялостното отношение на Карен Алексанян към кирилицата и българската история е принос към духовността на България и Европа”)… Не забравиха да поздравят своя добър приятел великата родопска певица Валя Балканска и гайдарят Петър Янев с пожеланието още дълги лета да сее българщина, както и председателят на Съюза на арменците в Европа Артур Ованисян, композиторът Артур Надосян.
Свои поздравителни думи изпрати председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова: „Най-сърдечно ви честитя 5-ия рожден ден на Двора на кирилицата – уникално ваше творение, създадено на българска земя в близост до българските светини Плиска и Преслав. Този Музей на Кирилицата под открито небе в прослава на азбуката на славянския свят, за създаването на която България има забележителен принос, е открит на 2 май – рождения ден на св. княз Борис І Покръстител.
Поздравления и искрена признателност за уважението към българската история и историческите личности, които са символи на нашия духовен възход.
Буквите, изящно претворени от арменски художници от характерния за Армения червен камък, са още едно доказателство за културно-историческите и духовни връзки между нашите братски народи.“
- Над 400 милиона души по света пишат с буквите, създадени в първопрестолна Плиска, но много малко от тях знаят това. Кирилицата е ненадминат български културен феномен в световен мащаб, който още в края на IX в. поставя българската нация в първата редица на просветените народи. В нашия музей посрещаме представители на различни народи и религии, ползващи кирилица – чеченци, якути, буряти, калмики, осетинци, руснаци, аварци, украинци, сърби, беларуси, черногорци и др. Всички те остават силно впечатлени от видяното, но възприятието на българина е съвсем различно. Българинът приема духовно кирилицата – закърмен е с нея, тя е в неговите гени. Без България нямаше да има кирилица, без кирилица не може да има България.
Твърди го Карен Алексанян. И не защото трябва, а защото знае. Един арменец се посвети на Кирило-Методиевото дело, отдава му своето време, енергия и любов. Дълбоко се надявам всичко това да му се връща – със заряда на децата, които идват тук, с тази на семействата, които кръщават децата си тук, с тази на младоженците, които се вричат на вярност тук…
Вартануш Топакбашян
Varty Topakbashian
Репортаж за Деня на българската просвета в Двора на Кирилицата, излъчен в якутската национална телевизия.
Арменецът Карен Алексанян: Кирилицата е български културен феномен - Сдружение Азбукари
azbukari.org
Знаков за Деня на българските култура, просвета и писменост е Дворът на кирилицата - един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплТържествено честване 24 май в Двор на Кирилицата, гр. Плиска – мястото, където кирилските букви се завръщат у дома!
www.bgdnes.bg
Редом с Кирил и Методий да честваме и делото на цар Борис I КОЙ Е ТОЙ Карен Алексанян е арменски бизнесмен, който живее в България. Той е създателят на Двора на кирил...Тържествено честване на 24 май в „Двор на Кирилицата” в Плиска - Труд
trud.bg
Пандемичната обстановка не може да спре стотиците почитатели на нашите първоучители. През целия ден на 24 май от близки и далечни градове ще пристигнат делегации от...Българската поетеса, литературен критик и журналист г-жа Анжела Димчева, с поздрав към Двор на Кирилицата, по случай предстоящия 24 май!
Анжела Димчева: послание за 24 май към Двора на кирилицата
www.youtube.com
Анжела Димчева поздравява Карен Алексанян - създател на Двора на кирилицата - по повод празника на българската писменост и култура и чете откъс от "Пространн...Мястото, където кирилските букви се завръщат у дома!
www.sbj-bg.eu
Въпреки пандемията в Двора на Кирилицата, единствения в света музей посветен на свещенната азбука, на 24 май тържествено ще бъде отбелязан Денят на българската култ...Тържествено честване 24 май в Двор на Кирилицата, гр. Плиска – мястото, където кирилските букви се завръщат у дома!
Дворът на Кирилицата е единственият в света музей, посветен на свещената азбука.
Първопрестолна Плиска е родината на Кирилицата – българската азбука, добила мултинационалност и мултирелигиозност, развила идеите на Светите братя първоучители, станала достояние на народите в православна Европа и обширното Евразийско пространство.
С буквите на Кирилицата четат, пишат и творят около 500 милиона души по целия свят, създадени са безценни шедьоври на световната литература, достигнати са върхове в науката и знанието.
Първопрестолна Плиска е люлката на българската духовност и култура. Тук е мястото, където Св. цар Борис Покръстител посреща най-близките ученици на Св. Св. Кирил и Методий. С щедрата подкрепа на великия български държавник се създава първата книжовна школа и през 893 г. той обявява Кирилицата за официална азбука.
В културно-исторически комплекс Двор на Кирилицата, където освен 30-те каменни букви от свещената азбука, монументалните паметници на Св. Св. Кирил и Методий и Царя Покръстител, своето достойно място заемат плеяда не само от български творци- Паисий Хилендарски, Патриарх Евтимий, Иван Вазов, Яворов, Ботев и други емблематични български поети и писатели, но и световни класици, творили на Кирилица, ние с гордост ще почетем делото на нашите първоучители.
Денят на българската култура, просвета и писменост ще бъде отбелязан с тържествена програма от 13:00 часа.
- Поднасяне на венци и цветя пред паметника на Св. Св. Кирил и Методий.
- Деца от Плиска ще рецитират стихотворения, посветени на Двор на Кирилицата и Деня на българската просвета.
- Оперната певица Вяра Желязкова ще изпълни „Върви народе възродени”, „Българка” и песен, посветена на Двор на Кирилицата.
- По традиция ще бъде запален „Огън на знанието” и предаден на училище „Св. Паисий Хилендарски” – гр. Плиска.
Българският владетел Крум Страшни - Законодателят
(755 – 13 април 814г.)
Крум превръща България в една от трите най-значими държави в Европа благодарение на качествата си на военачалник и политик. Най-голямата му победа е над император Никифор. В битката на 26 юли 811 г. във Върбишкия проход императорът е убит, а войската му – разгромена. Според легендата, българският хан превръща черепа на Никифор в обкована със сребро чаша и пие от нея като доказателство, че е взел силата на врага си. Крум е известен и със създаването на първите писани държавни закони. Управлява от 803 до 814г.
Днес се навършват 95 години от смъртта на Гео Милев!
На 19 юни 2018 г. паметникът на поета зае своето достойно място в Алея на писателите, в Двор на Кирилицата.
Поздрав към Двор на Кирилицата от културния деец г-н Микаел Базоркин и Народната артистка на Република Ингушетия г-жа Зара Базоркина, по случай 2 май- 5 години от създаването на културно-историческия комплекс.
Ябълката е божественият плод от райската градина. Тя е наслада и изкушение, но и съвършенство, желание за постигането му чрез познанието дори с цената на грешките.
Днес се навършват 123 години от трагичното убийство на Алеко Константинов.
Паметникът на Щастливеца заема своето достойно място в Алеята на писателите, в Двор на Кирилицата.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Днес в Двор на Кирилицата, с тържествен водосвет и поднасяне на венци, почетохме Деня на българските светци и Покровители на Европа- Равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий.
Утре -11 май, по случай Деня на Св. Св. Кирил и Методий Покровителите на Европа, ще бъде отслужен тържествен молебен в Двора на българската азбука от 11:30 часа!
Поздравления от Държавния музей на Република Ингушетия към Двор на Кирилицата, по случай 2 май- 5 годишния ни юбилей.