Новини

View on Facebook
View on Facebook

2 days ago

Дворът на кирилицата / Двор на Кирилицата

Нейно Превъзходителство г-жа Лхагвасурен Саянаа- посланик на Монголия в България и създателят на културно-исторически комплекс "Двор на Кирилицата" г-н Карен Алексанян, обсъдиха предстоящо културно събитие. Посолството на Монголия в България ще дари бюст-паметник на монголския писател Д. Нацагдорж, който да заеме своето достойно място в Алеята на писателите, в Двора на Кирилицата. ...

View on Facebook

Българският владетел Кардам
Управлява в периода 777 – 803г.

През 792 г. император Константин VI предприема поход и стига до крепостта Маркели (край Карнобат). Кардам разполага войските си по близките възвишения и изчаква византийците. Константин VІ прибързано решава да влезе в битка, уверяван от своите гадатели, че победата ще бъде негова. На 20 юли 792 г. императорът разгръща войската си в равнината, но в движението разстройва фалангите. След това, както съобщава Теофан, ”нападнал безредно”, но претърпява пълно поражение. Загиват не само войниците, но и военачалниците, включително и ”лъжепророкът” който му предсказал победа.
Кардам пленява целия вражески обоз заедно с императорската шатра и цялата му прислуга. Младият и неопитен император едва се спасява с бягство към столицата. Скоро двамата владетели влизат в преговори и подписват договор, според който империята се задължава да плаща годишен данък на българите.
Но византийците забавят плащането на данъка. През 796 г. хан Кардам изпраща писмо до Константин VІ с предупреждение: ”Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врати и ще опустоша цяла Тракия!”. Константин VІ отговаря твърде самонадеяно и обидно, като праща конски тор, вместо злато и писмо: ”Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Меркели и ти излез насреща, пък каквото Бог отсъди”.
И Константин VІ тръгва на нов поход, но стига само до околностите на Адрианопол и разполага войската си в крепостта Версиникия. Кардам също се явява с голяма войска, която скрива в близките гори. В продължение на 17 дни императорът призовава Кардам да влязат в открита битка, но българският хан търпеливо изчаква и изтощава противника. До голямо сражение не се стига, двамата владетели подписват по-късно нов договор с основно задължение на Византия – плащането на данъка от 792 година.
Военните действия и похвати на Кардам показват неговите ценни качества. С търпение и последователност той успява да се справи с вътрешните и външни врагове и да укрепи своята власт и българската държава. Така страната преодолява голямата криза от VІІІ век и се устремява по-силна и единна към великите събития и новите предизвикателства, които я очакват през ІХ век.
...

View on Facebook

На 2 август ни напусна големият скулптор акад. Величко Минеков, изваял бюст-паметника на Петко Славейков, заемащ своето достойно място в Алея на писателите, в Двора на българската азбука.
Вечна му памет!
...

View on Facebook
View on Facebook

5 days ago

Дворът на кирилицата / Двор на Кирилицата

Честит рожден ден на българския скулптор Бехчет Данаджъ, изработил паметниците на Св.Цар Борис I и Светите братя Кирил и Методий в Двора на Кирилицата! ...

View on Facebook
View on Facebook

Дървото, издялано на буквата Д, е универсален образ на живота, на човешкия род с неговото минало (корени) и бъдеще (млади клони), както и на битието въобще, обединяващо подземния, земния и небесния свят. А дъбът е едно от най-силните и дълголетни дървета, устояващ на всички природни бури. ...

View on Facebook

Помни буквите!
Научи се да говориш.
Добре е да живееш здраво на земята.
Защото, както хората мислите, Той е нашата опора.
Изговаряй словото с твърдост!
...

View on Facebook

Паметникът на Св. Цар Борис I Покръстител Български, в Двора на Кирилицата. ...

View on Facebook
View on Facebook

В скулптурата на Б е врязана фигурата на Бог – въздигнат в небесата, но близък и обичащ всяко едно свое творение в света. ...

View on Facebook

Сияние в Първопрестолна Плиска! ...

View on Facebook
View on Facebook

2 weeks ago

Дворът на кирилицата / Двор на Кирилицата

Днес се навършват 5 години от откриването на крепост "Кирилица"! 🇧🇬 Крепостта е част от културно-исторически комплекс Двора на Кирилицата- единственият в света музей, посветен на свещената азбука. ...

View on Facebook

Днес е денят на Свети Седмочисленици и Успението на Св. Климент!
В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Въз основа на този пасаж, от много учени се приема, че Климент е създателят на Кирилицата.
...

View on Facebook

Скулптурата на Ж е разлюляна от житни класове – най-скъпото, което ражда земята, посято от хората с любов и почит към хляба. А жеравите сa като божествени птици, пазители на полето. ...

View on Facebook

Днес се навършват 42 години от кончината на прочутия поет и певец Владимир Висоцки. Неговият бюст-паметник заема своето достойно място в Алея на писателите, в Двор на Кирилицата. ...

View on Facebook

Царица Мария Българска е съпругата на Св. Цар Борис I Покръстител и майка на цар Симеон I, княз Владимир-Расате, княз Гавраил, княз Яков, княгиня Евпраксия Българска и княгиня Анна Българска. ...

View on Facebook

На днешната дата се навършват 16 години от кончината на българския писател фантаст Агоп Мелконян.
Аз съм обикновено момче с крила – казва героят от разказа „Момчето с крилата“, който запознава българските петокласници с фантастичната литература. Авторът на този разказ – писателят фантаст, преводачът, книгоиздателят, създателят на Катедрата по арменистика в Софийския университет и преподавател в нея, Агоп Мелконян, е същият като своя герой – обикновено момче, но надарено с крилата на въображението, които му позволяват да вижда и разказва светове, недостъпни за другите. Макар да е сравнително за кратко на Земята – само 57 години, българинът с арменски корени създава забележително и като съдържание, и като обем творчество, което го определя като един от най-добрите съвременни създатели на фантастична литература не само у нас. Първите му публикации – „Най-дългият смях“ и „Ад“ – излизат, когато е само на 23-4 г. Следват още множество разкази, 4 повести и новели, романът „Смърт в раковината“(1989), няколко пиеси и много статии, свързани с автори и произведения на фантастичния жанр. Заедно с Любен Дилов и още няколко автори създават поредицата „Галактика“, в която за първи път на български език излизат най-големите световни автори фантасти.

Агоп Мелконян е щастлив, когато има възможност да даде повече знание на хората, които го търсят. Преподава арменска филология, издава списанията „Омега“, „Зона F”, превежда братя Стругацки, Алън По, арменска поезия и проза. Неговите произведения също са преведени на руски, немски, френски и други езици. През 1991 г. печели първата награда за фантастика Гравитон. От 2012 г. семейството на писателя заедно с електронното списание „Сборище за трубадури“ организират конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян, който се провежда всяка година.
...

View on Facebook

Културно-исторически комплекс "Двор на Кирилицата"
www.starapliska.bg
...

View on Facebook

Буквата О представя опрощението на греховете, то е и овалът без начало и край – вечният кръговрат на всичко в битието. ...

View on Facebook

Параклисът "Св.Цар Борис I Покръстител Български", в Двора на Кирилицата. ...

View on Facebook

🇧🇬 🇧🇬🇧🇬
Днес отбелязваме 185 години от рождението на Васил Левски!
...

View on Facebook
View on Facebook

Буквата М е преклонение пред Мария – земната жена, родила Божия Син за спасение на човечеството от греховете му. ...

View on Facebook

Каменният паспорт на Българина ...

View on Facebook

Севда Севан е творческият псевдоним на българската писателка Франсухи Кеворк Бахчеджян.
Родителите й се преселват в България след геноцида над арменците през 1915 година.
Севда Севан е родена на 6 ноември 1945 година в град Нова Загора.
През 1994 година Севда Севан става първият посланик на Република Армения в България. За дипломатическата си дейност е наградена с орден "Стара планина" - първа степен.
През 2005 година книгата й за деца "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" получава специалната награда за оформление и полиграфическо изпълнение на Асоциация "Българска книга". Година по-късно за същата творба Севда Севан е отличена с Националната награда "Константин Константинов". Също през 2006 година "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" печели и Националната награда за детска литература "Петя Караколева".
Севда Севан е автор на стихосбирката "Камък върху камък", сборникът с пътеписи "Това е мой дълг", романа-трилогия "Родосто, Родосто" - 1982 година, "Някъде на Балканите" - 1987 година и "Дер Зор" - 1993 година. Трилогията разказва за геноцида над арменците в пределите на Османската империя след Балканската война. Романите разкриват изгнанието, странстванията и трагичната участ на арменците от Родосто - малко пристанищно градче на Мраморно море. Описанията впечатляват с богат колорит, пластичност на образите и противопоставят атмосферата на благословения Левант с топлото море, многоезичното и многоетническото му население на живота и несгодите на прокудените от родните си земи арменци.
Трилогията на Севда Севан запознава читателите със съдбата на арменския народ, положението на християните в Османската империя, Младотурския преврат, политиката на българското правителство, отношението на Великите сили към малките държави на Балканския полуостров и на самите малки държави помежду им.
До края на живота си писателката остава ревностен защитник за признаване на геноцида над арменците.
Барелефът на Севда Севан заема своето достойно място на стената на писателите в Културно-исторически комплекс "Двор на Кирилицата".
...

View on Facebook

Буквата В припомня свещения смисъл на виното – древният еликсир на езическите богове в християнството се отъждествява с кръвта на Спасителя, олицетворяваща живота. ...

View on Facebook
View on Facebook

Картината "Св. Цар Борис I Покръстител Български" ...

View on Facebook

Днес се навършват 172 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов! 🇧🇬

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Паметникът на Иван Вазов заема своето достойно място в Алея на писателите, Двор на Кирилицата.
...

View on Facebook

Българският владетел Кубрат (605 – 665)
Обединител на прабългарите на север от Кавказ и Черно море, създател на Стара Велика България. Легендата разказва, че на смъртния си одър той завещава на своите петима синове, един от които е Аспарух: "Никога не се разделяйте, за да можете да се защитавате успешно от другите народи". В ръката си държал пет стрели, за да им докаже, че всеки може да ги счупи поотделно, но никой не може да прекърши целия сноп- "Съединението прави силата"!
...

View on Facebook
View on Facebook

Крепост "Кирилица"! ...

View on Facebook

Отворената книга, изобразена върху буквата У, олицетворява посланието на Кирилицата – познанието винаги е отворено пред човека, той само трябва да пожелае да го приеме. ...

View on Facebook

Първата българска столица ПЛИСКА е била най-големият град в средновековна Европа - 23 квадратни километра.
По това време Константинопол, столицата на Източната римска империя, е с площ 14 кв. км., а Аахен - сърцето на Франкската империя на Карл Велики, е едва 2 кв. км.
...

View on Facebook
View on Facebook
View on Facebook

Днес се навършват 20 години от кончината на Николай Хайтов.
"Главата ми да отсекат, пак ще викам: ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!" 🇧🇬
Паметникът на бележития български писател заема своето достойно място в Алея на писателите, в Двора на Кирилицата. Бюстът е изработен от неговия син- Александър Хайтов.
...

View on Facebook

Честит Петровден! ...

View on Facebook

Ръчно резбовано дървено пано на буквата Ят (ѣ), в Двора на българската азбука. ...

View on Facebook
View on Facebook

Българският владетел Крум Страшни - Законодателят
(755 – 13 април 814г.)

Крум превръща България в една от трите най-значими държави в Европа благодарение на качествата си на военачалник и политик. Най-голямата му победа е над император Никифор. В битката на 26 юли 811 г. във Върбишкия проход императорът е убит, а войската му – разгромена. Според легендата, българският хан превръща черепа на Никифор в обкована със сребро чаша и пие от нея като доказателство, че е взел силата на врага си. Крум е известен и със създаването на първите писани държавни закони. Управлява от 803 до 814 г.
...

View on Facebook

Свето кръщение в Двора на българската азбука! ...

View on Facebook

Днес Православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител, а във фолклора, този ден е известен като Еньовден.
Според народното поверие на днешния ден цветята и билките имат най-голяма сила да лекуват.
...

View on Facebook
View on Facebook
View on Facebook

Днес, в Двора на българската азбука, учениците от СУ "Стоян Заимов" гр. Плевен, тържествено получиха удостоверения за завършен начален етап на основно образование.
На добър час!
...

View on Facebook

Днес почитаме паметта на Св. Наум! Ученик на Светите братя Кирил и Методий, той е един от създателите на българската азбука-Кирилица и основател на Плисковската книжовна школа. ...

View on Facebook

На 19 юни Българската църква почита паметта на Св. Паисий Хилендарски. Това е ден на покровителството на светеца над българската история и историци.
Бюстът на Св. Паисий Хилендарски заема своето достойно място в Алея на писателите, в Двора на Кирилицата.
...

View on Facebook

Честит рожден ден на президента на Република България г-н Румен Радев! ...

View on Facebook

Двете ер-ови букви – Ъ и ь – са уникално присъствие в българската азбука. Ъ е гласна и придава твърдост, категоричност в звученето на българския език, а “малкият ер” – ь – има точно обратната роля: да смекчава, да променя интонацията с нежност и мелодичност. Така тези две букви очертават широките граници – между силата и мекотата, в които се изразява словото чрез Кирилицата. ...

View on Facebook
View on Facebook

2 months ago

Дворът на кирилицата / Двор на Кирилицата

Скъпи приятели, най-сърдечно Ви благодаря за отправените пожелания по случай рождения ми ден! Нека Св. Цар БорисI Покръстител Български бди над Вас и семействата Ви.
Ваш арменски брат Карен Алексанян!
...

View on Facebook

2 months ago

Дворът на кирилицата / Двор на Кирилицата

Честит рожден ден на г-н Карен Алексанян, създателят на културно-исторически комплекс "Двор на Кирилицата" !!! ...

View on Facebook
View on Facebook

През Средновековието в Първопрестолна Плиска манастирът-скрипторий е една от най-важните сгради. Там монасите създавали и преписвали богослужебни книги. Най-малко 20 книги с общо над 4000 страници са били необходими по онова време, за да функционира една църква или манастир. За изработката им на пергамент са били нужни обработените кожи на 1000 агнета, ярета или 2000 зайци. Около 6-9 месеца е отнемало преписването на 1 богослужебна книга, защото монасите са рисували всяка буква. Една книга е струвала няколко златни перпери - колкото 2 триетажни къщи. ...

View on Facebook
View on Facebook

Вчера ни напусна големият приятел на Двора на Кирилицата, легендарният бивш кмет на гр. Плиска- Христо Илиев. Светъл път!!! ...

View on Facebook

Днес се навършват 14 години от кончината на писателя-фантаст Любен Дилов.
Паметникът му заема своето достойно място в Алея на писателите, в Двора на Кирилицата.
...

View on Facebook

Св.Цар Борис I Покръстител Български ...

View on Facebook

Днес 08.06.2022г.- ВХОД СВОБОДЕН в Двора на Кирилицата! ...

View on Facebook
View on Facebook
View on Facebook
View on Facebook
View on Facebook

🇧🇬🇧🇬🇧🇬
2 юни - Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България!
...

View on Facebook

Детският празник в Двора на българската азбука! ...

View on Facebook

2 months ago

Дворът на кирилицата / Двор на Кирилицата

Честит 1-ви юни!!! ...

View on Facebook

Вестник "Ереван"

Един обикновен арменец изградил необикновен културно-исторически кът.
„Без България нямаше да има кирилица, а без кирилица няма да я има България!“, твърди Карен Алексанян

„Ако вие имате хляб, а аз едно евро, и ако аз си купя вашия хляб, тогава аз ще имам хляб, а вие – едно евро, така че в тази размяна ще е налице равновесие (…).
Но ако вие имате сонет от Верлен или теорема от Питагор, а аз нямам нищо, и ако вие му научите на тях, в края на тази размяна аз ще имам и сонета, и теоремата, но и вие ще сте си ги запазили за себе си.
В първия случай имаме равновесие – това е стока, а във втория имаме растеж – това е култура“.
Това разсъждение на френския философ Мишел Сер ми изникна някак случайно, докато работех над материала за рождения ден на Двора на кирилицата, за честването на 24 май в този прекрасен, спокоен и хармоничен кът на българското начало. Но всъщност не ще да е било толкова случайно. Защото, когато става дума за този уникален комплекс, създаден от Карен Алексанян, мисля именно за културата като обобщено понятие на всичко, на което е носител един народ. За нейната ценност и доколко я осъзнаваме, доколко я пазим и почитаме! Защото културата тръгва от словото, без буквите не може да има просперитет, нито бъдеще…
Карен обича да повтаря: без България нямаше да има кирилица, а без кирилица няма да я има България! И реши да посвети последните пет години (а със сигурност те са повече) на една светла кауза – да популяризира делото на светите български първоучители Кирил и Методий, на свети Климент Охридски, на последователите им оттогава та до днес, да отреди едно място във времево-пространствения континуум на първопрестолна Плиска за отдаване на почит към кирилските символи, за да остане то във времето като знак за онова, за което дядо Вазов ще напише: „… и ний сме дали нещо на светът, на вси Словене книга да четът…“ („Паисий“ из „Епопея на забравените“). За да се предава Огънят на Знанието…
Тази година на тържеството, посветено на Деня на българската просвета и култура, събралите се в Двора на кирилицата в Плиска, за да почетат един от най-обичаните и тачени празници в историята на българския народ, бе запален символичният огън на знанието, който ще стигне до различните кътчета на света, дори до далечна Якутия. Той ще бъде предаден там, където кирилицата се пази, където на нея продължават да се създават писмени образци, където латинизацията не е новият избор. Идеята е пак на Карен, който заедно със своите съмишленици организира отново прекрасно тържество, водено от Крикор Паносян, с поднасяне на венци и цветя пред паметника на светите братя Кирил и Методий, с рецитиране на стихове от деца от Плиска, с изпълнения на оперната певица Вяра Желязкова, с вдъхновяващото слово на поетесата Елка Няголова.
Не веднъж сме писали за Двора на кирилицата, за човека, материализирал своята мечта и любов в кът, разпростиращ се върху обширна територия, където всяко нещо е намерило своето правилно място. Карен е от хората, които премислят всеки детайл, не предприемат случайни действия, четат внимателно, проучват щателно и едва тогава поемат към реализирането на визията си. Затова и туй място носи такъв заряд, изпълнено е със своя магнетизъм и духовното взима връх над материалното, осезаеми стават символите, образите, картините, скулптурите, но не като нещо, което просто можеш да докоснеш, а като част от едно начало, в което има сакрален полъх.
В дните, докато всеки си стоеше изолиран у дома, на няколко пъти се чухме по телефона с Карен. Дворът на кирилицата бе затворен, но той пак беше там. Работеше, обновяваше, боядисваше с приятели. Беше малко тъжен, че няма да може да отбележи петгодишния рожден ден на своята рожба по начина, който бе планирал. Но когато отново се чухме след 2 май – деня, когато домът на кирилишките букви отваря за първи път врати преди пет години, той бе радостен и развълнуван. Сподели, че на територията на комплекса е извършен молебен за здравето на българския народ от духовния пастир на Плиска отец Андрей и са отбелязани още три годишнини: 1155 години от Покръстването на българите, 1113 години от Успението на Св. Цар Борис I и 1339 години от основаването на гр. Плиска.
- Смятахме да направим по-мащабно тържество. Музеят е отворен на 2 май 2015 г. Датата не бе избрана случайно, тъй като това е денят на покръстването на българите, на успението на цар Борис I Покръстител и денят на град Плиска. Досега не сме чествали рожден ден на музея, за да не се отклонява вниманието от тази сакрална историческа дата. Но тъй като е първият ни скромен юбилей, доста мислехме как да го отбележим по-празнично. Обстоятелствата ни попречиха и нашите приятели от чужбина казаха, че ще изпращат видеообръщения от различни кътчета на света. Духовникът на град Плиска отец Андрей отслужи молебен за здраве на народа. Към нас се присъединиха кметовете на Каспичан и Плиска, председателят на Общинския съвет, поръчахме венец, който както всяка година поднесох пред паметника на цар Борис I Покръстител. Почетохме както него, така и кирилицата, която е създадена като църковна българска азбука.
Питам Карен дали се чувства удовлетворен от направеното досега, дали е постигнал целите, които си е поставил за това сравнително късо време за една такава културна институция. И задавам въпроса си неслучайно, като имам предвид, че в Двора има скромен параклис, картинна галерия с работи на български художници, от които човек може да разбере цялата история на кирилицата, изработените от туф от арменския майстор Рубен Налбантян двуметровите български букви, голяма каменна крепост с восъчни фигури на едни от най-значимите за историята на България личности – хан Кубрат, хан Аспарух, хан Тервел, св. Климент Охридски, св. Наум, св. Ангеларий, скулптурите на цар Борис Първи и братята Кирил и Методий, 12-метров извисяващ се над комплекса кръст, Алея на писателите с близо 50 бюста на творци от различни националности, оставили своето литературно наследство на кирилица… Отговорът, който получавам, не е очаквания, но познавайки устрема на Карен, не се изненадвам от него:
- Не, не се чувствам удовлетворен! Можеше да се направи много повече, но със сигурност няма да спирам да гоня идеите си, визията, които имам. Ще продължаваме да популяризираме азбуката и да разказваме на света както за ролята на цар Борис за създаването и налагането на създадената от светите първоучители българска азбука, така и за дейността на учениците им в Плиска – Климент, Наум и Ангеларий и за българския принос, защото те, както и светите братя Кирил и Метойди, са били българи. Затова е и създаден този комплекс, който няма аналог в света и целта е да се разраства, за да събере наистина всички народи, които пишат на кирилица, независимо от вероизповеданието и националността им. Искам всички народи, които продължават да използват кирилицата, да бъдат представени в Плиска.
И понеже чувствам, че сега Алексанян разполага с малко повече свободно време, защото обикновено е доста зает с делата си, а и не е много словохотлив, решавам да продължа с въпросите.
- Карен, любовта ти към миналото смятам, че вече е достатъчно известна на всички. Ти си човек, който много чете и се интересува от история – и българска, и арменска, и друга. Защо обаче реши, че кирилицата е нещото, върху което трябва да се акцентира и да се популяризира чрез България?
- Защото родината на кирилицата е именно България и смятам, че е редно такъв музей да се роди тук и по-точно – в първопрестолна Плиска. Мисля, че след толкова векове, от създаването на буквите до днес, славата на кирилската азбука бе редно да поеме за втори път пак оттук. Затова и датата на откриването на комплекса бе избрана символично, защото носи посланието на цар Борис I Покръстител.
- Накъде ще продължи да се развива музея?
- Водещото ще бъде Алеята на писателите. Това е нелека задача, защото трябва да се намери скулптор, да се свържем с точните лица в съответната държава, да се изработи бюстът, да се докара в България, да се организира тържество, което да бъде повод и за страната, чийто автор се представя, да се включи в празника.
- Как избираш авторите на паметниците и всички ли откликват радушно на поканата да изработят лика на даден творец?
- Всички откликват сърдечно, защото разбират смисъла на идеята. Скулпторите са изключително известни имена, не са случайно избрани и всеки от тях влага в работата си много сърце, талант, любов. Освен това се допитвам до Съюза на писателите, до министерствата на културата или до други подобни институции, до литературните институти и т.н. при избора на писателя, който да бъде представен в Алеята. Не налагам свое виждане, защото всяка страна знае кой е най-подходящият писател или поет. Това особено се отнася до по-малките, не за държава като Русия например, където има огромна плеяда от гениални творци. Затова мога да кажа, че при нас са представени най-стойностните автори. Горд съм, че сред тях има и арменски имена – българските писатели Севда Севан и Агоп Мелконян, карабахският прозаист Леонид Горунц. Не са много арменците, които са писали на кирилица, но все пак ги има и на тях ние отдаваме дължимото внимание и уважение. В бъдеще ще бъдат представени и други арменски творци, които са оставили литературно наследство на кирилица, макар да не са много. Доста от видните арменски писатели завършват образованието си в Русия, но реално пишат на арменски език и това е естествено. Защото са били водачи, идеолози на нацията. И в българската действителност е така – Ботев, Яворов, Гео Милев… И в руската – Пушкин, Лермонтов, които са били офицери.
И друг път съм казвала – Карен Алексанян не е от хората, които обичат да се изтъкват. Върви тихо по избрания от него път и оставя стореното да говори. Все пак решавам да опитам и да го помоля да разкаже нещо за себе си.
- Какво ще разказвате за мен? Аз съм един обикновен арменец.
Толкова – повече от лаконично. На това място от разговора ни по телефона реших как точно трябва да озаглавя този материал.
Карен идва в България преди повече от 25 години – уж само за седмица. Но свързва завинаги живота си с нея. Не прекъсва обаче връзката си и с Армения, с родния Ереван, с приятелите и роднините там. Установява се в Шумен, заема се с бизнес, жени се за арменка (по образование тя е филолог като майка му), раждат му се две деца. Днес синът му работи като екскурзовод в комплекса. А обичта към кирилицата унаследява от майка си, която не само е преподавател по руски език и литература, но и огромен почитател на книгата. Домът им е бил препълнен с хиляди томове. И до днес Карен обича да чете.
- Да се изгради подобен комплекс е не само трудоемка работа и изисква ежедневна работа, но и много, много средства. Подкрепа срещаш ли?
- Подкрепа! От кого? Аз не разбирам от проекти и не участвам в такива неща. За тези пет години всичко почти сме постигнали сами. Имаше една родолюбива жена –леля Йорданка, която помагаше, въпреки скромните си възможности. Почина миналата година. Дълбок поклон пред паметта й! Ако говорим за държавата, тя не се интересува от нашия комплекс, но аз и не на държа. Важното е, че тук идват много хора, ученици, чужденци. Организират се различни тържества, чествания, дейността на Двора е много интензивна, богата, разнородна. Почти всеки ден тук се провежда нещо, свързано с буквите, с културата, с образованието. Дори лични празници. Някои от паметниците на писателите бяха направени с дарителски средства. Така например изработването на бюста на Яворов се пое от Съюза на арменците в Европа, чийто председател е нашият сънародник от Пловдив Артур Ованисян. Няколко други също бяха подарени – от леля Йорданка. Бюстът на писателя Димитър Талев направи Ася Асенова от Шумен. Якутския скулптор не пожела да вземе пари за работата си над якутския писател. Но повечето са направени от нас, с наши средства. За нас водещото е, че комплексът се приема много радушно от българите, много от хората се интересуват от дейността ни и това само може да ме радва. Да, наистина работата не е никак лесна. Ежедневно поддържам връзка с хора и институции по света, но само така могат да се постигат целите.
Както споменахме, петгодишният рожден ден на Двора на Кирилицата, макар да не се реализира в планирания мащаб, не отмина по никакъв начин незабелязано. Тъкмо обратното. От най-далечни места пристигнаха поздравителни писма, видеообръщения, топли думи на благодарност и признателност от българи от страната и чужбина. Едва ли ще мога да спомена всички, които отправиха своите приветствия, в които преобладаващо се изтъкваше едно и също – уникален комплекс! Невъзможно е да ги изредя в хронологичен ред или да ги подредя по значимост, защото всеки един поздрав е сам за себе си важен и запомнящ се. Карен Алексанян и Дворът на кирилицата получиха словесен израз на благодарност от Ингушетия (Министерство на културата и архивното дело на страната и от директора на Държавния музей по краеведчество там писателя Идрис Базокин), от Министерство на културата на Беларус и от директора на беларуския Държавен музей за литература „Янка Купала“, от проф. Василий Гурмак от Художествената академия на Украйна, Соелма Дагаева – министър на културата на Република Бурятия, Мурад Гаджиев – зам.-министър на културата на Дагестан, зам.-министъра на културата на Република Калмикия г-н Николай Санджиев, зам.-министъра на културата на Република Северна Осетия г-н Чермен Дудаев, Сергей Димитриев – кмет на гр. Болград, Людмила Снитенко – поетеса и координатор на Славянска академия за Русия, Феодосия Габишева – министър на културата на Р Саха (Якутия), Предраг Бйелошевич – председател на Съюза на писателите в Босна и Херцеговина… Списъкът наистина е дълъг и продължава още с имената на Николина Ангелкова – министър на туризма у нас, акад. Румен Ралчев – Велик Приор на Ордена на тамплиерите, Костадин Костадинов – лидер на партия „Възраждане”, Деан Станчев – депутат от ВМРО, Тодор Иванов – председател на Фондация „П.К. Яворов”, Младен Станев – председател на Асоциацията на българите по света, Любомир Христов – кмет на Шумен, Ивелин Станев – областен управител на Силистра, Дарин Димитров – кмет на Търговище, Митко Стайков – областен управител на Търговище, Милена Недева – кмет на Каспичан, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, Иван Иванов – депутат от БСП, Митко Александров – депутат от ГЕРБ, областният управител на Русе Галин Григоров („в този ден отново си спомняме всички за смисъла и силата на вярата и книжовността, благодарение на които българският народ зае своето достойно място, отредено от историята“), скулптора и депутата Вежди Рашидов – председател на Комисията по култура и медии в Парламента („Цялостното отношение на Карен Алексанян към кирилицата и българската история е принос към духовността на България и Европа”)… Не забравиха да поздравят своя добър приятел великата родопска певица Валя Балканска и гайдарят Петър Янев с пожеланието още дълги лета да сее българщина, както и председателят на Съюза на арменците в Европа Артур Ованисян, композиторът Артур Надосян.
Свои поздравителни думи изпрати председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова: „Най-сърдечно ви честитя 5-ия рожден ден на Двора на кирилицата – уникално ваше творение, създадено на българска земя в близост до българските светини Плиска и Преслав. Този Музей на Кирилицата под открито небе в прослава на азбуката на славянския свят, за създаването на която България има забележителен принос, е открит на 2 май – рождения ден на св. княз Борис І Покръстител.
Поздравления и искрена признателност за уважението към българската история и историческите личности, които са символи на нашия духовен възход.
Буквите, изящно претворени от арменски художници от характерния за Армения червен камък, са още едно доказателство за културно-историческите и духовни връзки между нашите братски народи.“
- Над 400 милиона души по света пишат с буквите, създадени в първопрестолна Плиска, но много малко от тях знаят това. Кирилицата е ненадминат български културен феномен в световен мащаб, който още в края на IX в. поставя българската нация в първата редица на просветените народи. В нашия музей посрещаме представители на различни народи и религии, ползващи кирилица – чеченци, якути, буряти, калмики, осетинци, руснаци, аварци, украинци, сърби, беларуси, черногорци и др. Всички те остават силно впечатлени от видяното, но възприятието на българина е съвсем различно. Българинът приема духовно кирилицата – закърмен е с нея, тя е в неговите гени. Без България нямаше да има кирилица, без кирилица не може да има България.
Твърди го Карен Алексанян. И не защото трябва, а защото знае. Един арменец се посвети на Кирило-Методиевото дело, отдава му своето време, енергия и любов. Дълбоко се надявам всичко това да му се връща – със заряда на децата, които идват тук, с тази на семействата, които кръщават децата си тук, с тази на младоженците, които се вричат на вярност тук…
Вартануш Топакбашян
...

View on Facebook
View on Facebook

Напуканата Земя, запълваща буквата З, символизира раждащото начало на човешкото съществуване, но и нашата тленност, утробата и последния ни дом. ...

View on Facebook

Днес се навършват 110 години от смъртта на бележития български поет Пенчо Славейков. Паметникът му в Алея на писателите, в Двора на Кирилицата, е дело на скулптора Валентин Старчев. ...

View on Facebook

Паметникът на патриарха на чеченската литература Абузар Айдамиров беше открит на 20.11.2018г. в Алея на писателите, в Двора на Кирилицата.
Днес неговият син- Магомед Айдамиров и семейството му, отново се върнаха в Плиска и отдадоха почит пред паметта на своя отец.
...

View on Facebook

Българският владетел Омуртаг- Строителят на Първото българско царство
(VIII в. – 831)
Син на Крум. Омуртаг успява да възстанови Плиска след разрушаването й от император Никифор, построява нов хански дворец с тронна зала, укрепва защитните съоръжения на Плиска. По-късно строи и друг дворец на Дунав, изгражда водопроводи, мостове, засилва държавата икономически и дава простор за развитие на културата й. Множеството надписи от неговото царуване говорят, че Омуртаг е съзнавал значението на словото като една от следите, които съхраняват спомена за направеното от живелите преди нас. Управлява от 814 до 831 г.
...

View on Facebook

Тържествено честване на 24-ти май в Двора на българската азбука! ...

View on Facebook

3 months ago

Дворът на кирилицата / Двор на Кирилицата

24 май в Двора на Кирилицата! ...

View on Facebook
View on Facebook
View on Facebook

Честит празник!!!
Тържествата, в Двора на Кирилицата, по случай Деня на българската писменост, започват в 12:30 часа.
...

View on Facebook

Крепост "Кирилица" ...

View on Facebook

В навечерието на 24 май, скулпторът Снежанка Стоянова реставрира бюст-паметника на бележитата българска поетеса Петя Дубарова, в Алея на писателите, в Двора на Кирилицата. ...

View on Facebook

На 21 май почитаме Светите равноапостоли Константин и Елена.
През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и според преданията открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Тези събития се смятат за едни от най-важните в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
...

View on Facebook
View on Facebook
View on Facebook
View on Facebook

Днес се навършват 97 години от смъртта на Гео Милев!
На 19 юни 2018 г. паметникът на поета зае своето достойно място в Алея на писателите, в Двор на Кирилицата.
...

View on Facebook

В скулптурата на Б е врязана фигурата на Бог – въздигнат в небесата, но близък и обичащ всяко едно свое творение в света. ...

View on Facebook

Българският владетел Кардам
Управлява в периода 777 – 803г.

През 792 г. император Константин VI предприема поход и стига до крепостта Маркели (край Карнобат). Кардам разполага войските си по близките възвишения и изчаква византийците. Константин VІ прибързано решава да влезе в битка, уверяван от своите гадатели, че победата ще бъде негова. На 20 юли 792 г. императорът разгръща войската си в равнината, но в движението разстройва фалангите. След това, както съобщава Теофан, ”нападнал безредно”, но претърпява пълно поражение. Загиват не само войниците, но и военачалниците, включително и ”лъжепророкът” който му предсказал победа.
Кардам пленява целия вражески обоз заедно с императорската шатра и цялата му прислуга. Младият и неопитен император едва се спасява с бягство към столицата. Скоро двамата владетели влизат в преговори и подписват договор, според който империята се задължава да плаща годишен данък на българите.
Но византийците забавят плащането на данъка. През 796 г. хан Кардам изпраща писмо до Константин VІ с предупреждение: ”Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врати и ще опустоша цяла Тракия!”. Константин VІ отговаря твърде самонадеяно и обидно, като праща конски тор, вместо злато и писмо: ”Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Меркели и ти излез насреща, пък каквото Бог отсъди”.
И Константин VІ тръгва на нов поход, но стига само до околностите на Адрианопол и разполага войската си в крепостта Версиникия. Кардам също се явява с голяма войска, която скрива в близките гори. В продължение на 17 дни императорът призовава Кардам да влязат в открита битка, но българският хан търпеливо изчаква и изтощава противника. До голямо сражение не се стига, двамата владетели подписват по-късно нов договор с основно задължение на Византия – плащането на данъка от 792 година.
Военните действия и похвати на Кардам показват неговите ценни качества. С търпение и последователност той успява да се справи с вътрешните и външни врагове и да укрепи своята власт и българската държава. Така страната преодолява голямата криза от VІІІ век и се устремява по-силна и единна към великите събития и новите предизвикателства, които я очакват през ІХ век.
...

View on Facebook
View on Facebook

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Днес 11 май, в Двора на Кирилицата, с тържествен водосвет и поднасяне на венци, почетохме Деня на българските светци и Покровители на Европа- Равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий.
...

View on Facebook

На 11 май 2022г. се навършват 125 години от трагичното убийство на Алеко Константинов.
Паметникът на Щастливеца заема своето достойно място в Алеята на писателите, в Двор на Кирилицата.
...

View on Facebook

Първата буква от глаголическата азбука- Азъ.
Глаголицата е първата българска азбука, тя е създадена от Св. Св. Кирил и Методий.
...

View on Facebook