Сърбия

Приемането на кирилската азбука в Сърбия също е свързано с християнизацията ѝ. С основаването по заръка на княз Борис на Охридската книжовна школа (IX в.) от Кирило-Методиевия ученик Климент преведените на български богослужебни книги започват да се използват и на запад от българските граници. До началото на XIX век сръбската книжнина е написана на тъй наречения славяносръбски, но с езиковата реформа на Вук Караджич през 1818 г. се въвежда српска ћирилица, която отговаря на тогавашния говорим от народа език.

Йован Йованович Змай – Јован Јовановић Змај

(06.12.1883 – 01.06.1904)

yovan

Сръбските читатели наричат своя любим писател Чика Йова (чичо Йово). Това фамилиарно обръщение към Йован Змай говори за топлотата и непринудената човечност на неговото творчество, близко на сърцето и душата на всеки сърбин. В него има много родолюбие, социална ангажираност и интимно споделяне, но и много детско настроение и поучителни истории за младите читатели. По образование юрист и лекар, Змай познава в тънкости физиологията на обществото и човека. Това му дава възможност да ги изрази в пилитико-сатиричните си творби, в любовната си лирика, а с детските си произведения (в списание „Невен“, стихосбирката „Храбрият Ника“) да възпитава хората на идващите дни в ценностите на живеенето.

*Автор на барелефа – Бехчет Данджъ