Писателите

Езикът е най-голямото културно богатство на общността – етническа, държавна или просто човешка. И се носи от писмеността. Защото в нея словото остава и предава през времето знанията, опитността, творческите вдъхновения на тези, чиито наследници сме ние. Писмеността оживява речта на предците ни, техния дух, мисленето им за света и ценностите на рода, с който свързваме началата си.

Художествената литература на всеки народ е хранилището на неговото езиково богатство. Защото писателите са най-умели в думите и са техните най-ревностни пазители. А буквите са образите на звуците, в които се излива мелодията на един език. Затова е толкова важно да има буква за всеки звук, за да може, когато се чете, да се чуват уникалните гласове на различните езици.

Кирилицата се е оказала подходяща не само за славянските общности, но и за езици, доста различни от техните. От своето създаване до наши дни на нея са писали и пишат около половин милион души. С някои допълнения и изменения на буквите са се оформили множество нейни национални варианти: Босанчица (за Босна), Белоруска, Румънска (румънците ползват кирилските букви до средата на XIX век), Сръбска, Македонска, Руска, Украинска, Казахстанска, Молдавска, Монголска, Таджикска…И независимо, че след разпадането на Съветския съюз кирилската азбука е заменена с латиница в Молдова, Азербайджан, Туркменистан, Таджикистан, Узбекистан и др. държави, голяма част от тяхното културно и литературно наследство остава написано с буквите, създадени в Плиска.

Вътрешната част от Двора на кирилицата продължава мисията на Буквите с Писателите, писали с тях. Създателят на културния комплекс си е поставил трудната задача да представи един пантеон на художествената литература, сътворена на кирилица. Трудността идва от множеството националности и техните автори, от които не могат да се изберат най-добрите, защото всеки има своята уникалност. Но все пак най-големите общности ще имат своите представители на своеобразната „Алея на Писателите“. Така и българските, и чуждестванните посетители на Двора ще усетят приноса на кирилската писменост за световната литературна съкровищница.

Изграждането на Алеята ще продъжи с години, защото всеки бюст или барелеф ще изразява не само твореца, неговата националност, а и изобразителните школи на различните български и чуждестранни художници, които ще участват в създаването ѝ.

България

Русия

Сърбия

Украйна

Беларус

Молдова

Македония

Монголия

Румъния

Казахстан