България

Българските автори имат по-голямо присъствие на Алеята на писателите и това е разбираемо – те са домакини на кирилската писменост и първосъздатели на произведения, писани с нея. По-особена роля обаче има барелефът на една съвременна писателка, чието име е символичен мост между миналото и сегашността, между българската и арменската култура, които се срещат в Двора на кирилицата благодарение на нейния създател – Карен Алексанян:

Севда Севан  (06.11.1945 – 16.05.2009)

sevda

Българската арменка (или арменската българка) е не само забележителен творец, но и първият посланик на Армения в България (1994 – 2005). Съдбата ѝ е близка на героите от Яворовото стихотворение „Арменци“ – нейните родители се преселват от Турция през 1915 г. по време на геноцида и Франсухи Кеворк Бахчеджян се ражда 30 г. по-късно в Нова Загора. Когато тръгва по своя път, отдаден на езика и литературата, Франсухи избира за свой псевдоним името Севда, което означава „любов“, а за фамилия – името на най-голямото езеро с най-чистата вода в Армения – Севан. Така авторката на множество детски стихове, пътеписи и исторически романи събира в едно родовата си съдба и я посвещава на България, която ѝ дава живот и свободата да твори.

Трилогията на Севда Севан „Родосто, Родосто“ (1982), „Някъде на Балканите“ (1987) и „Дер зор“ разказва историята на арменските преселници у нас в края на 19-ти и началото на 20-ти век, а с „Приказки за Нил, Паган и Бияйна“ писателката печели националната награда за детска литература „Петя Караколева“ за 2006 г. Носител е на орден „Стара планина“ (2005) и на националната награда „Константин Константинов“ (2006) в категорията „автор“.
*Автор на барелефа – Аршак Тжикян

 

Пейо К. Яворов (01.01.1878 – 17.10.1914)

Първото място на Яворов сред Писателите изказва признанието на създателя на Двора към поета, възвеличил героичната съдба на арменския народ:

Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик…

(„Арменци“)

Поезията на смуглия телеграфист от Чирпан има общочовешко значение, защото се вълнува от „вечните въпроси, които никой век не разреши“ и в същото време изрича терзанията на българската душа в копнежа ѝ по свобода („Хайдушки песни“), красота („Две хубави очи“), любов („Ще бъдеш в бяло“). И защото знае, че родината е в сърцето на всеки човек:

И ти си в мене – ти, родино моя!
………………………………………………..
И аз те имам – за да бъда сам в безброя.

(„Родина“)

Христо Ботев (06.01.1848 – 01.06.1876)

Ако за българите Васил Левски е идеологът на "чистата и свята република" в освободителните движения през 19 в., то Христо Ботев е революционерът, случил с живота си и изрекъл с поезията си борбата за нея. Роден в деня на Христовото раждане и приел името на християнския Спасител, Ботев понася и кръста му да живее и да умре „за правда и за свобода“. Той знае, че „пътят е страшен, но славен: аз може млад да загина“, но е убеден и че

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…

(„Хаджи Димитър“)

Иван Вазов (09.07.1850 – 22.09.1921)

Мястото на Вазов в българската литература се определя с почтителното „патриарх“ – баща, духовен водач на нацията. Живял от двете страни на границата между робството и свободата, той създава половинвековно творчество, посветено на България и българското в трудния им преход от подчиненост към самостоятелност. Преклонението на твореца пред родното е изречено с най-силното му оръжие – езика. Защото словото разказва историята на общността, а дългът на писателя е да покаже неговата мощ, красотата му и да ги предаде на „бъдещото бодро поколение“:

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.

…………..

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

(„Българският език“)

*Бюстовете  на тримата поети са в процес на изработване

Детски писатели

Българският историк, траколог и автор на книга с приказки за миналото на света Александър Фол споделя, че "за деца се пише като за възрастни, но по-трудно". Защото е голяма отговорността как ще влезеш в отворената детска душа и какво ще оставиш в нея, за да помогнеш на малкия човек да стане голям. И да не забравя, че е бил дете.

Леда Милева (05.02.1920 – 05.02.2013)

leda

Дъщерята на друг велик български творец – Гео Милев, е поетеса, преводач, работила като редактор в радио, посланик в ЮНЕСКО, народен представител, директор на телевизия…Но името на Леда Милева извиква на първо място спомени от детството, защото не само днешните малчугани, а и техните родители, бабите и дядовците им са пораснали с песните по нейни стихове („Зайченцето бяло“), приказките ѝ („Работна мецана“), пиесите ѝ („Когато куклите не спят“). Казват, че ако си отидеш в деня, в който си се родил, значи се раждаш във вечността. Леда Милева със сигурност е там и сигурно е дете.

Ран Босилек (26.09.1886 – 08.10.1958)

ran

Зад псевдонима на ароматната билка (босилека) е името на Генчо Станчев – един от най- големите сладкодумници в българската детска литература. Творчеството му е вълнуващ урок по родолюбие, който започва в първите класове с „Бяла спретната къщурка / с две липи отпред – / тука майчина милувка сетих най-напред…“ и продължава цял живот. Негов е и текстът на песента, превърнала се в химн на всички българи, живеещи далеч от родината:

Я кажи ми, облаче ле бяло,
от где идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?

*Автор на барелефите – Бехчет Данджъ