За кирилицата

За разлика от гръцката, латинската, арабската, персийската, китайската и др. азбуки, за кирилските букви се знаят създателите им и те са канонизирани за светци заради светостта на делото им. Всяка буква означава дума, а всички букви-думи съставят благослов, изричащ ползата от това човек да бъде знаещ, можещ да си служи със силата на словото:

Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Живот, Земля, Иже, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово, Твърд, Ук…

или: Аз Буквите зная (Ведя), за да Говоря (глаголя , пиша) с тях. Добро Е Животът на Земята И Като хора (Люде) Мислете за Нашия (Он – този) Мир (свят) с Ръце, Слово, Твърдост и Учение…

Нашите предци са учили азбуката като текст и са я изговаряли като молитва. Така са затвърждавали нейната свещена същност дори в моментите, когато им е било трудно да оцеляват.

Ето и някои от първите произведения на кирилица, в които се изказва нейната същност и значение: