Двор на кирилицата

За нас

Откриването

На 2 май 2015 г. тишината на малкия град Плиска, някогашната първа столица на българската държава, се огласява от прииждането на хиляди хора. Поводът е знаменателен – честването на 1150-годишнината от Покръстването на българите в православната християнска вяра. Старата Базилика – първият православен християнски храм в славянския свят – посреща висши духовни и светски личности от цялата славянска общност за Божествена света литургия по случай празника.

Прочетете повече »

Голяма част от човешкото множество се събира и на поляната в противоположния край на градчето. Ориентират се по огромния 12-метров кръст, който се издига зад висок каменен зид. На него е окачен герб със стара българска розета, обрамчена от името на Плиска и завета на Аспарух “Тук ще бъде България!”. На обикновена дървена порта с обикновени букви пише: Двор на кирилицата. В деня на празника портата се отваря, за да посрещне първите посетители на един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс.

 

Интересно е, че този дом на кирилските букви и тяхната история се създава не от държавна институция или организация, а от един арменец – Карен Алексанян – установил се в България и научил много за историята ни. С лични средства той закупува около 8000 кв.м земя, наема строители, архитекти, български и чуждестранни художници и те започват да осъществяват идеите му. С много усилия и вдъхновение празната поляна в покрайнините на Плиска се превръща в едно необикновено място, приканващо съвременните хора от всички народности, използвали и използващи кирилската писменост, да се преклонят пред нейните основатели и пред творците, които са я увековечили.

Създателят

Карен Алексанян, арменски бизнесмен, живеещ в Шумен, разказва как е стигнал до идеята за създаване на  Двора на кирилицата:

Миналото винаги ме е привличало. Опознавайки го, разбирам по-добре света и хората, с които живея. Вкъщи имаше библиотека от 3000 книги, всички на кирилица. С времето все повече ме увличаше историята на буквите и исках да разбера как са се превърнали в писменост на толкова много хора по света. От 20 години съм в България, имам приятели от различни националности и ми е интересно как се пресичат културите ни, от какво се определят ценностите  ни…

Прочетете повече »

Когато дойдох за първи път в Плиска, усетих някакво магическо въздействие. Представих си величието на тази древна християнска столица, в която са се случвали събития, оказали влияние върху живота в целия европейски свят. През IX век Базиликата е била най-големият храм в Европа – 99 м дълга, 30 и няколко широка, Плиска се е простирала на 23 кв.км – по това време Рим е заемал 14 кв.км, а Константинопол – 17.

 

Плиска е не само първата, но и най-дълго просъществувалата столица на България – 212 г (681 – 893). Преслав е държавен център само 78 г. (893 – 971), Търново – 206 (1187 – 1393), а София е избрана за столица през 1879. Стана ми някак тъжно, че осъщественото с размах начало на българската държава и култура се е свило до малкия град днес и за него се говори и се прави много по-малко, отколкото заслужава.

 

Но най-вълнуващото за мен беше, че тук е била създадена кирилицата – азбуката с най-мъченическа историческа съдба. Познавам четири азбуки, но никоя друга писменост не е била подлагана на такива гонения и страдания, а нейните застъпниците са проявявали несломим дух в отстояването ѝ. Арменската е много по-стара от славянската. Сътворена е през 405 г., но помощник на нашия създател на писмеността е бил действащият патриарх, не е имало трудности при налагането ѝ.

Осем български светци участват в създаването на кирилицата: Кирил и Методий, Климент, Наум, Ангеларий, Сава, Горазд (св. Седмочисленици) и цар Борис. Всъщност малко хора отдават дължимото на първия български цар за приемането и утвърждаването на кирилската азбука. Теофилакт Охридски го определя като човек с „много здрав ум и склонен към доброто“. И казва, че той разбира значението на азбуката като начин за приемане на „духовната храна“ от новопокръстения народ, извежда го от „скитското заблуждение“, за да познае „истинския и най-правия път“. Борис създава най-добрите условия за работа на Кирило-Методиевите ученици, устройва ги с къщи и всичко необходимо, за да не изпитват никаква физическа нужда, докато изпълняват святото си дело. И дори след замонашването си той не изпуска от очи ставащото в държавата. Когато християнството в нея е застрашено, той на два пъти сваля расото, за да го защити – първия път, за да отнеме престола от сина си Владимир Расате, който се опитва да върне страната към езичеството, и втория път – за да поведе българите към много важната им победа над маджарите. Така Борис опазва и християнството, и писмеността, която го разгласява.

Затова поисках да оживя мястото, откъдето са тръгнали кирилските букви към света, да призова паметта за тяхното величие. Защото мъченическият начин на създаването и утвърждаването им е исторически повод за гордост и непоколебимост на вярата за всички, ползващи кирилската азбука. За съжаление, в днешни дни това са ценности, които все повече избледняват.

Дворът на кирилицата се появи, за да се открои значимостта на Плиска не само за българската, а за културната история въобще. Защото кирилицата се е появила като писменост за славянските християнски народи, но днес и милиони мюсюлмани, будисти и др. религиозни общности също пишат на азбуката, създадена от българите.

Посвещавам този културен ансамбъл на паметта на майка ми заради всичко, на което ме е научила.”

Буквите

Първото, което се разкрива пред погледа на прекрачилия входа на Двора на кирилицата, са високите над 2 м букви от кирилската азбука. В своя исторически живот кирилицата е претърпяла развитие и народите, който са я е приели, са направили своите допълнения и промени в нея. Това е единственият в света паметник на кирилицата, обединяващ всички пишещи с нея националности. Буквите са изработени от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор на Армения Рубен Налбандян. Транспортирани са до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица ПЛИСКА. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред. Защото всяка има своето послание с изображенията и орнаментиката си.

Прочетете повече »

Първото, което се разкрива пред погледа на прекрачилия входа на Двора на кирилицата, са високите над 2 м букви от кирилската азбука. В своя исторически живот кирилицата е претърпяла развитие и народите, които са я е приели, са направили своите допълнения и промени в нея. Това е единственият в света паметник на кирилицата, обединяващ всички пишещи с нея националности. Буквите са изработени от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор на Армения Рубен Налбандян. Транспортирани са до България с два камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица Плиска. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред. Защото всяка има своето послание с изображенията и орнаментиката си.

Респектът пред делото на царя покръстител и обединител на българите изразява параклисът “Св. Борис I Покръстител”. Параклисът е семпъл и в същото време внушителен с каменните си стени, резбования олтар и иконата на царя светец. Аскетичната атмосфера спомня тайното покръстване на Борис и внушава единяването на управника и духовника, непримиримия борец за християнизация на българите и смирения монах, търсещ душевно успоконие след трудните години на царуването си.

 

Параклисът е осветен на 25.04.2015 г. от Варненско-Преславския митрополит Йоан. По волята на създателите, всяка свещ, запалена в параклиса на светеца, е лепта за поддържане на църквата в Плиска.

 

Хачкар-ът – кръстът вдясно от портата на параклиса е най-простият, но и най-величественият символ на най-старата християнска държава – Армения. От началото на своето създаване до днес земята ѝ е осеяна с над 100 000 подобни паметници. Минавал някой майстор по пътя си, виждал каменен блок и започвал да дяла на него кръст. После си тръгвал и оставял християнския знак да се знае, че тази земя е свещена. Затова всички хачкари са различни и неповторими.

Поставеният в Двора хачкар е дар от семейство Алексанян, което събира в едно арменските и българските традиции. Под кръста е написано на арменски: „Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ послучай 1150 години от Покръстването“.


Скулптурите на цар Борис и на св. св. Кирил и Методий са изработени от известния майстор на монументалната пластика Бехчет Данаджъ.
Между двете пространства на Двора е галерията с постоянна експозиция, проследяваща историята на създаване на азбуката, приемането на кирилицата в България и признаването на църковните славянски книги от християнския свят.  Срещу нея има кът за отдих, кафе и магазин за сувенири.